Решение № 11111 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция Национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуален представител, против решение 310 от 11.01.2024г., постановено по адм. д. 8028/2023г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът Д. З. Т., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Ответникът Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът Регионална дирекция Национален строителен контрол -гр.Пазарджик /РДНСК-Пазарджик/, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалби е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваната част на решение Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на ДНСК, против решение 264/13.07.2023г., постановено по преписка 12/2021г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която:

1. Установява, по жалба на инж. Д. З. Т., че заповедта на Началника на ДНСК, а именно РД-15-585/25.03.2019г., с която му е определено по-ниско по размер основно месечно възнаграждение за длъжността Старши инспектор РОНСК-Пазарджик , РДНСК, Южен централен район при ДНСК, в сравнено с останалите служители на идентична длъжност Старши инспектор РОНСК Пазарджик , РДНСК Южен централен район при ДНСК, не съответства с принципа за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, което представлява нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

1. Установява, че по жалба на Д. З. Т., при определяне на размера на основното му месечно възнаграждение за периода 01.01.2019г. до 02.01.2020г. от страна на ДНСК, представлявана от Началника на ДНСК и орган по назначаване, не са ангажирани убедителни доказателства, че е спазен принципа за еднакво възнаграждение за еднакъв или равностоен труд по см. на чл.14 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя.

За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с нормите на материалния закон и неговите цели.

Съдът е счел, че ангажираните от ответника по преписката ДНСК материали към жалбата досежно наличието на индивидуален работен план на жалбоподателя Т., респ. на приетата като случай на сравнение А.С. и съдържащите се в тях данни не оборват констатациите на АО относно липсата на убедителни доказателства за еднакво третиране по отношение на определянето на заплатите.

Според съда самото определяне на възнаграждението е неясно, а сами по себе си обективираните в доказателствата по делото (формуляри за оценка на изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни и експертни длъжности с аналитични функции) факти, не биха могли да опровергаят извода за осъществено нарушение по чл.14, ал.1 ЗЗДискр., установено от КЗД.

Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат.

Макар с много пестеливи мотиви съдът е достигнал до верен извод относно осъществяването на фактическия състав на чл.14, ал.1 ЗЗдискр. от сочения за дискриминатор.

Правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение на работодателя в разпоредбата чл.14, ал.1 от ЗЗДискр., според която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

Според чл.14, ал.3 от ЗЗДискр. критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон.

Въведени са два отделни критерия според цитираните разпоредби относно осигуряване равенство във възнаграждението, а именно еднакъв труд и равностоен труд .

Еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчности, квалификация, способности/умствени и физически/, вкл. сила, и др.

Равностоен е трудът, полаган от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т.е. при различна професия и специалност, те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията и др.

Заявените оплаквания за неравно третиране от Д. З. Т., относими към предмета на обжалване пред настоящата инстанция, касаят размера на основната заплата (чл.67 ЗДСл) за изпълняваната от него длъжност старши инспектор в сектор СК в РДНСК-Пазарджик, при допусната разлика в заплащането за еднакви длъжности спрямо други служители (заемащи длъжност старши инспектор в сектор СК в РДНСК-Пазарджик) за периода 01.01.2019г. до 02.01.2020г, осъществено по признаци лично положение и възраст . Твърди се получаване от друг служител на по-висок размер на основна заплата при по-малък стаж в сравнение със дискриминираното лице при полагане на равен труд.

При липса на спор по делото относно наличие на разлика в основната месечна заплата/ОМЗ/ на Д. З. и посоченото от него лице за сравнение А. С. С., работещо на същата длъжност, правилен е извода на първоинстанционния съд, че ответната страна-работодател не е доказала, че принципът на равно третиране, въведен с разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. не е нарушен.

От приетите по делото доказателства се установява, че работните заплати на З. и С. са изчислени съгласно изискванията на вътрешни правила на заплатите в ДНСК.

Спорният въпрос е относно възприетите от ДНСК критерии за оценка по см. на чл.14, ал.3 ЗЗДискр., в частта за наличие на нормативно установени условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация и начина на прилагането им.

От данните по делото е видно, че приложените разпоредби на чл.12 и чл.13 от ВПЗ в ДНСК отчитат последната годишна оценка за изпълнение на длъжността при въведено максимално допустимо увеличение на индивидуална основна месечна заплата до 20%. Приложените параметри са недостатъчни и са в противоречие с изискванията за обективни критерии за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение. В случая липсва оценка на параметри като стаж (натрупани умения при по-продължително изпълнение на трудовите функции), образование и други допълнителни квалификации, но професионални изисквания не произволни (напр. компютърна грамотност), а пряко относими и свързани преимуществено с изпълнение на конкретната длъжност, и др.

Горното не позволява работодателя да достигне до обективно определим краен резултат, който е получен след прилагане в необходимия обем на въведените критерии за оценка на труда и трудовото изпълнение при определяне възнаграждението на служители на еднаква длъжност, с оглед спазване разпоредбите на антидискриминационното законодателство.

Последица от изложеното за конкретния казус е липсата на доказателства, че при определяне ОМВ на дискриминираното лице и посоченият от него сравнител е спазен принципа за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

Ето защо като е достигнал до извод, че в случая е нарушен принципът за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, регламентиран в чл.14, ал.1 от ЗЗДискр., АССГ е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите изложени от касатора за липса на неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр. и фактите по делото. В хода на производството пред КЗД и в проведеното съдебно производство ДНСК не е доказала, че дискриминираното лице не се намира в сходна ситуация с посоченото от него лице-сравнител, и за различното третиране (безспорно установено по делото) е налице законова причина извън заявените от лицето признаци по чл.4 ЗЗДискр.

В процесния случай обективно неоправдания фактор, представляващ липса на необходимия набор от критерии за оценка на труда и трудовото изпълнение за конкретните длъжности и престирания труд, не може да обоснове различието във възнаграждението на сравнимата група лица.

При проверка на обжалваното решение не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от АССГ. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице посочените от касаторите отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна Д. З. Т. за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 29.02.2024г. с адвокат А. Чобанова, като възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.9 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да се уважи претенцията на ответника по касация Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение