Решение № 12427 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на И. А., гражданин на Сирийската арабска република, чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу решение 18127 от 28.05.2025г., постановено по адм. дело 4159/2025г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2344 от 10.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че оспореното решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се съображения за неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУТ. Счита се, че бежанската история дава основания за прилагане на посочените разпоредби. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. В открито съдебно заседание жалбоподателят лично излага съображения, че е напуснал Сирия по причина на присъствието на кюрдски въоръжени групировки в района, от който идва, и не може да се върне там, заради заплахи, че следва да се включи в редовете на тези групировки, за които било известно, че са терористични. Заявява, че не би могъл да се върне в Сирия, докато кюрдски групировки действат на мястото, от където идва. Ответникът Председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и представя два броя справки за Сирийската Арабска Република. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АССГ приел следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна описал, че настоящото производството пред административния орган е образувано по молба на жалбоподателя от 25.10.2024г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 05.12.2024 г. интервю е установено, че на 10.10.2024г. жалбоподателят нелегално е напуснал Сирия през Турция, където е останал около три-четири дни, след което нелегално е преминал в Република България, като искал да стигне през Сърбия до Германия. На интервюто жалбоподателят изрично е заявил, че не е арестуван никога, не е осъждан, арабин е, не е имал проблем заради етническа група, [вероизповедание] е, не е имал проблеми заради религията, не е участвал във въоръжена групировка, нито в политическа партия или партийни мероприятия, не е служил в армията, не е получавал повиквателна за мобилизация, защото живее в палатка и не може да бъде намерен, не е заплашван от никого, не му е упражнявано насилие. Районът, от които произхожда, е под контрола на групировки. Посочил е, че последният му адрес в Сирия е бил в град Азаз, на границата с Турция, и там са останали семейството му - родителите му, петима братя и една сестра. Като причина за напускане на Сирия е посочил войната, необходимостта от мобилизация и желанието си да живее спокойно и нормално. Освен горните обстоятелства, първоинстанционният съд описал и останалите представени по делото доказателства, сред които писмо от 08.01.2025г. от ДАНС със становище, че не се възразява срещу предоставянето на закрила на жалбоподателя, и справки от 29.01.2025г., от 14.03.2025г. и от 08.04.2025г. относно актуалната обществено - политическа и икономическа обстановка в Сирия и относно лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУБ и при издаването му са спазени административно производствените правила, което е обосновал с подробни съображения за законосъобразното провеждане на административното производство в цялост и на интервюто с жалбоподателя в частност. Съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е и материално законосъобразно, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основанията за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно сочат на липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, включително при съобразяване на детайли относно актуалната политическа и военна обстановка в Сирия. По тези съображения е формирал краен извод, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При съответна на доказателствата по делото фактическа обстановка, включително при отчетената лична бежанска история на жалбоподателя, както и ситуацията в държавата му на произход, която кореспондира с данните от представените пред настоящата инстанция справки относно Сирия вх. МД 02 - 528 от 30.09.2025г. и вх. МД 02 - 572 от 20.10.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила, включително в хипотезите на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Правилен е изводът на съда, че не се установяват предпоставките да се приеме, че спрямо жалбоподателя в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, съответно и тези за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009г. по дело C - 465/07 и от 30 януари 2014г. по дело С - 285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В глава V "Условия за предоставяне на субсидиарна закрила", чл. 15 са регламентирани тежките посегателства, които обуславят предоставянето на закрила, а именно: смъртното наказание или екзекуцията; изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, като в случая по отношение на тези две точки нито се твърди, нито има доказателства да се отнасят до жалбоподателя; както и тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съгласно решението по дело С - 465/07 на СЕС "Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно решението по дело С - 285/12 на СЕС член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, което се възприема като логично за следвоенна обстановка, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието му на територията на тази държава. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от едната от представените пред настоящата инстанция справки, а именно тази от 30.09.2025г., в периода след 08.12.2024 г. до 25.09.2025г., 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а според данните от другата - от 20.10.2025г. президентът на сирийското временно правителство е обявил премахване на задължителната военна служба и обявил последната за доброволна. Следва да се посочи и че според представените по делото актуални справки относно ситуацията в Сирия се наблюдава тенденция за подобряване на обществено-политическото и икономическото положение в страната. Създаден е Сирийски фонд за развитие, като в този фонд само един час след създаването му са акумулирани 60 милиона щатски долара, които приоритетно ще се насочат за най засегнатите провинции, между които и тази, от която е жалбоподателя Дейр Алзор. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав второ отделение,