Решение № 9725 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2019 г.

Решение № 9725 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. против решение № 193 от 18.07.2019 г. на Административен съд – К. по адм. дело № 63 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 16/15.02.2018 г., издадена от началника на затвора – гр. Б. дол и ръководител на ТП ДП "ФЗД" при затвора Бобов дол и е прекратено производството по делото в частта по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 и сл. от АПК против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", както следва: 1. за обезщетение в размер на 1000 лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018 г. -06.06.2018 г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед, изразяващи се в лишаването на ищеца от право на труд през посочения период и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е възпрепятстван да получи; 2. за обезщетение в размер на 1000 лв. за неимуществени вреди – психическо обременяване от престоя и режима в затвора, претърпени в периода 18.01.2018 г. -06.06.2018 г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018 г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на присъдата на осн. чл. 41, ал. 3 от НК; 3. за обезщетение в размер на 1000 лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018 г. -06.06.2018 г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018 г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на лишаване от права, наложен с постановената присъда на осн. чл. 49, ал. 4 от НК и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е бил възпрепятстван да реализира при работа като водач на МПС през посочения период и ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касаторът Х. А. чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е преценил фактите по делото и е допуснал нарушение на чл. 172 ЗИНЗС и чл. 170 ППЗИНЗС. Моли за отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорената заповед и присъждане на поисканото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в цялост. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (ГДИН), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Ръководителят на ТП Държавно предприятие "Фонд Затворно дело" при Затвора Бобовдол не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 16/15.02.2018 г., издадена от началника на затвора – гр. Б. дол в качеството му на ръководител на ТП ДП "ФЗД" при затвора Бобов дол и с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 и сл. от АПК против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. С., както следва: 1. за обезщетение в размер на 1000, 00 лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018 г. -06.06.2018 г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018 г., изразяващи се в лишаването на ищеца от право на труд през посочения период и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е възпрепятстван да получи; 2. за обезщетение в размер на 1000, 00 лв. за неимуществени вреди – психическо обременяване от престоя и режима в затвора, претърпени в периода 18.01.2018 г. -06.06.2018 г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018 г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на присъдата на осн. чл. 41, ал. 3 от НК; 3. за обезщетение в размер на 1000,00 лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018 г. -06.06.2018 г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018 г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на лишаване от права, наложен с постановената присъда на осн. чл. 49, ал. 4 от НК и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е бил възпрепятстван да реализира при работа като водач на МПС през посочения период. Ищецът е твърдял пред АС К., че вследствие незаконното уволнение е лишен от приходи от трудово възнаграждение в размер от 317,06 лв. средно месечно, определено съобразно данните за изплатените му възнаграждения за предходния период м. септември 2017 г. – м. януари 2018 г.; че е претърпял неимуществени вреди - психическо натоварване от престоя и режима в затвора, който престой не е намален чрез зачитане на работните дни, възлизащи на 95 дни през исковия период и равняващи се на 142 календарни дни, с които е следвало да се намали срока на присъдата; че е лишен от приходи от трудова дейност като шофьор на МПС, каквото квалификация притежава, за срок от 142 календарни дни, на колкото се равняват след преизчисление работните дни през исковия период, от които не се възползвал поради незаконното уволнение. Съдът е установил от фактическа страна, че Алишанов е постъпил в затвора в [населено място] за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" на 28.11.2014 г., за срок от 6 години, а на 30.11.2015 г. е преведен в ЗООТ - [населено място], като изтърпява наказанието при първоначален режим "общ", впоследствие заменен с "лек", с решение на Комисията по чл. 73 / стар/ на ЗИНЗС по Протокол № 6 от 30.11.2016 г. Със заповед № Л-2334/2 от 29.05.2018 г., същият е преместен в затвора – гр. П. и изтърпява наказанието в ЗООТ "С. гора" – [населено място], а от м. януари 2019 г. е освободен от затвора. Установено е, че по време на пребиваването му в ЗООТ касаторът е упражнявал трудова дейност: със заповед № 18 от 20.05.2016 г. същият е назначен на работа като общ работник на външен обект – фирма "П. 2013"; със заповед № 110/23.06.2016 г. полага доброволен труд на осн. чл. 80 от ЗИНЗС като се грижи за тревните площи; със заповед № 67/23.06.2016 г. е назначен като пазач на КПП в ЗООТ, считано от 24.06.2016 г. до 03.09.207 г., когато е освободен със заповед № 88/31.08.2017 г. Със заповед № 78/31.08.2017 г. на ръководителя на ТП ДП "ФЗД", Х. А. е назначен като отговорник на внесения объл и изнесения фасониран дървен материал на обект цех "Дърводелски" – ЗО "С.", считано от 04.09.2017 г. с изпитателен срок от 3 месеца и възнаграждение съгласно заработеното. С оспорената заповед № 16/15.02.2018 г., издадена от ръководителя на ТП ДП "ФЗД" в затвора – гр. Б. дол, Алишанов е уволнен като отговорник на внесения объл и изнесения фасониран дървен материал от цех "Дърводелски" – ЗО "С.", считано от 18.01.2018 г. Заповедта е мотивирана с докладна записка № Д-100/18.01.2018 г. на младши експерт – КО в ЗО "С.", относно нарушаване на правилника за вътрешния ред и непристойно поведение. Събрани са доказателства за поведението на Алишанов по повод възникнал инцидент с вътрешния ред на 17.01.2018 г., около 22, 10 ч. – лишените от свобода излезли в коридорите на двата етажа на сградата и започнали да викат, а Алишанов, който към този момент бил председател на Съвета на общността в ЗООТ отказал да съдейства на затворническата администрация за успокояване на недоволството и обявил, че ше правят бунт. Горното поведение е квалифицирано като нарушение на дисциплината по чл. 96, т. 3 и 4, чл. 97, т. 8 и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС и е предложено на Алишанов да бъде наложено наказание по чл. 101, т. 6 от ЗИНЗС. За нарушението, извършено на 17.01.2018 г., със заповед № 30-115/07.02.2018 г. на началник сектор ЗООТ, на лишения от свобода Х. А. на основание чл. 101, т. 6 във вр. с чл. 96, т. 4 и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 5 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от право на месечен домашен отпуск за срок от два месеца. Заповедта е обжалвана от лицето и е потвърдена със заповед № 30-218/12.03.2018 г. на началника на затвора – гр. Б. дол. Установени са предходни заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на касатора - писмено предупреждение и отмяна на награда. Съдът е обсъдил и пет заповеди за награждаване на Алишанов. Съдът е извършил и констатации за получаваните от Х. А. възнаграждения за положен труд. Събрани са и подробни свидетелски показания относно положения от касатора труд и обстоятелствата, във връзка с които е издадена оспорената заповед. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Изложил е съображения, че същата е индивидуален административен акт, който засяга пряко и непосредствено правата и интересите на лишения от свобода, тъй като участието му в трудова дейност рефлектира върху срока на наказанието съгласно правилото по чл. 41, ал. 3 от НК, а оттам и върху продължителността на пребиваването в мястото за лишаване от свобода. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в изпълнение на административната му дейност, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Приел е, че касаторът е уволнен от работа заради нарушение на реда и дисциплината в ЗООТ, както и за непристойно поведение, като началникът на затвора разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да упражни административните си функции във връзка трудовата дейност на лишените от свобода. Съдът е счел, че при издаване на заповедта е съобразена специфичната цел на полагането на труд от лишените от свобода, която е превъзпитателна, а при издаването и са анализирани данните за личността, включително оценката за риска с оглед цялостното му поведение на осъдения в условията на затвора. АС-К. е съобразил нормите на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС и чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС и е преценил, че сред предпоставките за реализирането на правото на труд при излежаване на наказанието лишаване от свобода, е доброто поведение на осъденото лице, спазването на вътрешния ред и дисциплина, недопускането на дисциплинарни нарушения и непристойно поведение. Като краен извод, съдът е счел преценката на органа на визираните обстоятелства за обоснована и правилна, а издадената заповед за уволнение на жалбоподателя – за законосъобразна. Съобразно изхода от съдебното оспорване и на основание чл. 207, ал. 2 от АПК е прекратено производството по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Крайните правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 41, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, но целите на този труд са свързани с превъзпитанието и образованието /професионална квалификация/ на лишените от свобода лица. По см. на чл. 41, ал. 3 от НК последица от положения труд е намаляването на срока на наказанието. Подобна правна уредба е предмет на регламентация в нормите на чл. 77, ал. 3 и чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС - преследваната цел от полагането на труда е ресоциализацията на осъдените лица, тяхното поправяне и превъзпитание. Именно тези цели на полагания от осъдените лица труд го определят като тяхно право по чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, но не и като задължение на затворническата администрация. Съгласно чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС включването в трудова дейност се осъществява при възможност от страна на затворническата администрация и то след установяване на посочените в чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки относно личността на осъдените лица, между които е оценката за риска и изискванията на режима и охраната. Изложеното води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа. Правилна е преценката на съда, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването и. Действително, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им квалификация. Няма спор, че обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично тяхно желание, заявено писмено в молба, адресирана чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Не се спори също, че възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, след установяване на обстоятелствата по чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС. Съгласно чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС за назначаването на работа на лишените от свобода началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед. Участието в трудова дейност се прекратява също с писмена заповед на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, но не само при наличие на посочените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС обстоятелства, а и тогава, когато в рамките на възложената му оперативна самостоятелност компетентният орган прецени, че предпоставките за упражняване на трудова дейност не са налице. В тази връзка изцяло се споделя подробният и точен анализ на нормативната уредба и нейното тълкуване от административния съд. Правилен е крайният извод, че констатираното нарушаване на дисциплината и непристойно поведение могат да бъдат самостоятелно основание да бъде преразгледана възможността за полагане на труд от осъденото лице. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Крайните изводи на административния съд са правилни. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Не е поискано изменение на обжалваното решение в частта за разноските по предвидения в закона ред. На администрацията не се дължи юрисконсултско възнаграждение в никоя от хипотезите на чл. 286 ЗИНЗС. Поради това такова не се присъжда и за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,