Решение № 1637 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4841/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- Силистра М. Желева, срещу Решение 30 от 11.04.2023 г., постановено по адм.дело 144/2022 година на Административен съд- Силистра. С него е отменено Решение 1040-18-70/02.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ- Силистра и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-18-01113612/12.04.2022 г., издадени от главен инспектор по осигуряването- контролен орган по чл.107, ал.2, т.1 от КСО. С посочените задължителни предписания е разпоредено на Гьокшан ООД, [ЕИК], да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО на А. Февзи, [ЕГН], за периода 20.01.2022 г.-28.02.2022 г. с вид осигурен 01, декларация, образец 1, тъй като тя няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, респективно е прието, че лицето няма право на парични обезщетения по представените данни с удостоверение Приложение 9 от НПОПДОО за периода 28.02.2022 г. до 03.04.2022 г. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът е направил своите правни изводи върху противоречиви и неясни фактически констатации и противоречиви показания на разпитаните по делото свидетели и съдебно медицинската експертиза за факти за минало време. В касационната жалба се посочва, че основополагащ принцип в социалното осигуряване е наличието на реално упражнявана трудова дейност, като наличието на трудов договор не означава и наличие на започнала трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 КСО. В този смисъл се твърди, че в дружеството не е имало необходимост от назначаването на А. Февзи на трудов договор, особено бременна в седмия месец, която така или иначе е почиствала в автосервиза на своя свекър и е назначена фиктивно. Иска се отмяна на съдебното решение и редуциране размера на присъдените с първоинстанционното съдебно решение разноски. Ответникът Гьокшан ООД, представлявано от Ф. Юсуф, чрез адв.П.Иванов, оспорва така подадената касационна жалба в писмен отговор, като поддържа неоснователност на жалбата и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. От анализа на доказателствата правилно съдът бил достигнал до извода, че А. Февзи е осигурено лице, а касаторът не може да се позовава на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато това не бъде обявено от съда и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и разгледана, а по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било Решение 1040-18-70/02.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ- Силистра и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-18-01113612/12.04.2022 г., издадени от главен инспектор по осигуряването, с които е разпоредено на Гьокшан ООД, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО на А. Февзи за периода 20.01.2022 г.- 28.02.2022 г. с вид осигурен 01, декларация, образец 1, тъй като тя няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. С постановеното решение, Административен съд - Силистра е отменил като незаконосъобразно Решение 1040-18-70/02.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра и потвърдените с него задължителни предписания. От първоинстанционния съд е формиран извод, съобразно който от показанията на свидетелите се установява, че А. Февзи е изпълнявала трудовите си задължения като чистач по процесното трудово правоотношение от момента на назначаването й до излизането й в отпуск поради временна неработоспособност, за което й е начислено и изплатено следващото й се трудово възнаграждение и са внесени дължимите осигурителни вноски. От тях се установява местоположението на автосервиза в [населено място], община Дулово, трудовите функции и работното време. След подробен анализ на доказателствата в съвкупност и поотделно, решаващият съд приема, че е опроверган изводът на административния орган, че към релевантния момент А. не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не е извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На основание гореизложеното, съдът намира че процесното задължително предписание е издадено при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което както то, така и решението на директора на ТП на НОИ Силистра за потвърждаването му, са материално незаконосъобразни. Решението е правилно. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК и на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО, работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ). Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. По делото не е спорно между страните, че през релевантния период дружеството е осъществявало търговска дейност. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че сключеният между "Гьокшан" ООД и А. Февзи трудов договор съответства на изискванията за форма и съдържание, предвидени в Кодекса на труда, като за него е подадено надлежно уведомление до НАП, в изпълнение разпоредбата на чл. 62 от КТ. Представени и приложени по преписката са разчетно-платежни ведомости, в които са отразени отработените дни и получените за положения труд заплати. Платени са дължимите осигурителни вноски за месеците януари и февруари 2022 г. Не са установени различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход за лицето и тези по ведомостите и отчетните форми за явяването на работа. Дадени са обяснения и показания с изложение на извършваната трудова дейност и местоработата. Свидетелските показания логично и безпротиворечиво описват местоположението на обекта, в който е изпълнявала трудовите си функции А. и дейността по почистване, която е извършвала. Правилна е преценката на съда, че твърдението за наличие на противоречие между обясненията на управителя Ф. Юсуф и показанията на свидетелите Н. Халим и Т. Агаоглу относно времето на полагания от жената труд не се подкрепя от наличните доказателства, а данни за извънреден или тежък, с оглед състоянието й, труд, липсват. Касационните възражения за фиктивно назначаване на трудов договор са неоснователни. Самият касатор не отрича, че А. Февзи е извършвала трудова дейност в автосервиза, почиствайки го, а това, че управителят и тя живеят в едно домакинство е правноирелевантно, защото е законово допустимо, а в случая и нелишено от житейска логика. Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника за касационното производство, срещу което няма възражение за прекомерност, следва да бъде уважено като основателно. Въз основа на представените доказателства за реалното им извършване /договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г./, разноските за възнаграждение за един адвокат се определят в размер на 2 063 лева, които следва да възстановяват, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, от бюджета на Националния осигурителен институт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пред. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,