Решение № 6757 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2009 г.

Решение № 6757 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Пламен Попадичов пълномощник на Теменужка Илиева Иванова от гр. София, Ангелина Илиева Кръстева и Райчо Стоилов Стойнев и двамата от с. Герман, община Панчарево, срещу решение от 28.02.2009 г., постановено по адм. д. № 03566 по описа за 2006 г. на СГС, III "З" състав на административно отделение. С него съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед на кмета на район "Панчарево" при Столична община, с която е определена оценката на имот по реда на § 31 ПЗР на ПМС и 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон. Алтернативно се иска, ако съдът установи и нарушение на съществени процесуални правила, да отмени решението и го върне за ново разглеждане. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което обжалваната заповед се отмени. От ответната страна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Заинтересованата страна, чрез пълномощника си адвокат Емилиян Паскалев, оспорва касационната жалба. Моли, тя да се отхвърли по съображенията изложени в представените писмени бележки, като претендира и за присъждане на направените разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че от данните по делото е установено, че заинтересованата страна - ползвател, е упражнила правото си да иска оценяване на ползвания имот преди влизане в сила на § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, но след като не е получила оценка за имота, това й право не е преклудирано. След влизането в сила на плана на новообразуваните имоти в хипотезата на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ приложимата норма е § 31, ал. 1 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Към момента на извършването на оценката на имота, който попада в урбанизираната територия е приложима глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Теменужка Илиева Иванова, Ангелина Илиева Кръстева и Райчо Стоилов Стойнев, като наследници на Стоил (Стоилко) Стойнев Джанков са обжалвали заповед № РД-46-70 от 7.07.2006 г. на кмета на район "Панчарево". Със заповедта на основание описаните фактически и правни основания, кметът на района е одобрил оценката на имот № 6109. 1170 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-15-330 от 2.11.2005 г. на областния управител на област София-град, от 600 кв. м, находящ се в местността "Терасите". Според оценителния протокол стойността на имота е определена от 2 175 лв. Правният си интерес от оспорване на заповедта на кмета на района, жалбоподателите са обосновали с представеното решение № 3101 от 11.07.1995 г. на Поземлена комисия-с. Лозен, с което на наследниците на Стоил Джанков е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху описаните в решението имоти. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил правомощието на кмета на района да издава заповеди и правомощието на техническата служба да извършва оценки. За изясняването на спора - стойността на имота, съдът е приел заключение на вещо лице, според което стойността е 1125 лв. Тъй като стойността на имота е определена по реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС съдът е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя, поради което е отхвърлил жалбата. В изпълнение на направените искания от жалбоподателите, съдът е допуснал и съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичността на имота, предмет на заповедта на кмета на района и имотите, с възстановена собственост по описаното решение на общинската служба по земеделие, правоприемник на поземлената комисия. От приетото заключение без оспорване от страните, съдът е приел идентичност на имота, с имота, описан в решението. Отделно от жалбата срещу заповедта на кмета, с която е извършена оценката, съдът е изложил мотиви и относно признатото право на заинтересованата страна, да й се трансформира правото на ползване в право на собственост. С оглед на изхода на спора, съдът е осъдил жалбоподателите за направените от другите страни разноски. Така постановеното решение е правилно, макар и по други мотиви и следва да бъде потвърдено. От данните по делото безспорно е установено, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила, като необжалван. Безспорно е и местоположението на имота, който попада в урбанизирана територия, поради което оценката следва да се извърши по реда на § 62, ал. 4 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, защото по вина на администрацията, оценка на имота не е направена. Въпреки това както се посочи, ползвателят си е запазил правото да получи оценка на имота към момента на подаване на искането. Посоченият ред в § 62, ал. 2 препраща към Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Само за разликата над 600 кв. м, респективно над 1000 кв. м до фактически ползваният имот е приложима нормата на § 31, ал. 2, т. 1 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Но оценките на земите по реда на наредбата са по-ниски от тези по глава седма раздел първи от отменения ППЗДС. Тъй като заповедта не е обжалвана от заинтересованата страна, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя, правилно съдът е оставил в сила заповедта на кмета, с направената оценка. Изложените твърдения в касационната жалба в голямата си част се отнасят към признатото право на заинтересованата страна и ползвател - Никола Апостолов Илиев да му бъде призната трансформация на правото на ползване в право на собственост. Въпреки, че този въпрос не е предмет на спора, защото жалбата е само срещу заповедта на кмета на района, с която е одобрена оценката, по изложените твърдения в касационната жалба в тази й част, настоящият състав излага следните съображения: От данните по делото безспорно е установено, че Никола Илиев е направил искане за закупуване на имота с молба вх. № 351 от 27.05.1992 г., при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Такава оценка не е била направена от техническата служба на общината, поради което правото му да заплати имота не е преклудирано, поради бездействието на администрацията. Това му право да получи оценка е реализирано с издадената заповед на кмета на района, но след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Безспорно е установено, че заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти е влязла в сила като необжалвана. Неразделна част от нея е регистърът на имотите, в който се вписват лицата, сочени за собственици на имотите въз основа на данните по чл. 28, ал. 4 и ал. 10 ППЗСПЗЗ. Жалбоподателите се считат за запознати със признатото право на трансформация на правото на ползване в право на собственост както с плана по чл. 28б, ал. 4 ППЗСПЗЗ, срещу който са могли да подадат възражение в 30-дневен срок, а така също и с плана по ал. 8 от същия член. В производството по оспорване оценката на имота е недопустимо да се разглеждат възражения срещу предходно възникналото и признато право на трансформация. Ето защо всички възражения и твърдения в касационната жалба срещу признатото право на ползвателя да стане собственик на ползвания имот са неотносими към спора. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на направените разноски не може да бъде уважено, защото пред касационната инстанция не е представено доказателство за направени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение