Решение № 2881 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9782/2009 г.

Решение № 2881 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9782/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 41 от 25.05.2009 г. по адм. дело № 4711/2008 г. на Административен съд София-град отхвърля жалбата на Руска Георгиева Дучева против заповед № РД -07-337/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Решението е обжалвано от Руска Дучева. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като не е налице закриване на администрацията, а длъжността "главен юрисконсулт", заемана от нея до постановяване на процесната заповед продължава да съществува и след реорганизационните промени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната, конституиран като правоприемник на издателя на оспорения акт, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав неправилно приема, че оспорената заповед № РД - 07-337 от 31.07.2008 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката Дучева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - при закриване на администрацията, е издадена в съответствие с материалноправните основания за това. Цитираният текст изисква закриване на администрацията към административния орган или на отделна административна структура, в която служителят е назначен, като се преустанови и изпълнението на дейностите, които тя осъществява. В случая посочените изисквания не са изпълнени. Служебното правоотношение на Дучева, която заема длъжността "главен юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативно обслужване" в дирекция "Административно-правно, финансово-счетоводно и информационно обслужване" в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" (заповед № 353/2000 г. и заповед № 841/2006 г.), е прекратено след като с ПМС 167/11.07.2008 г. е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната, в сила от 01.08.2008 г., а считано от същата дата е отменен Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" (ИА ДСМО) и агенцията е закрита (§ 1, т. 1, б. А, бб и § 3 от ПЗР на ПМС 167/11.07.2008 г.). Съгласно § 9 от ПЗР на същото постановление дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на закритата агенция се поемат от Министерството на отбраната (МО) по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижими имоти - държавна собственост, необходимостта от които за министерството е отпаднала, а от Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната (ИА СДМО) по отношение управлението на жилищния фонд на МО, като § 11, ал. 2 предвижда служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена да се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Следователно в разглежданата хипотеза изпълнителната агенция, в която жалбоподателката е назначена е преобразувана, като дейността й не е преустановена, а при условията на правоприемство, преминава в друга администрация, като правоотношенията със служителите, чиито длъжности не се съкращават, следва да се запазят (чл. 87а от ЗДСл). Не са преустановени и функциите, свързани с правно-нормативната дейност на закритата агенция, с каквито е ангажирана и жалбоподателката като главен юрисконсулт в отдел "Правно-нормативно обслужване" в дирекция "Административно-правно, финансово-счетоводно и информационно обслужване". Съгласно чл. 23 от УП на МО, в сила от 01.08.2008 г., приет с ПМС 167/11.07.2008 г. в специализираната администрация на министерството е включена дирекция "Правно-нормативна дейност", а в общата администрация на ИА СДМО е Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" (чл. 12, ал. 2, т. 1 от УП на агенцията), чиито функции са идентични с правомощията на дирекция "Административно-правно, финансово-счетоводно и информационно обслужване" в закритата агенция (чл. 14, т. 2 от УП на ИА ДСМО (отм.); чл. 14, т. 2 -5 от УП на ИА СДМО и чл. 23 от УП на МО В подкрепа на извода, че правно-нормативната дейност на закритата агенция не е преустановена е и обстоятелството, че с приетия с ПМС 167/2008 г. Устройствен правилник на МО общата численост на персонала в дирекция "Правно-нормативна дейност" е увеличена от 33 бр. (УП на МО отм.) на 48 бр. и е увеличен и броят на служителите в отдел правен на ИА СДМО от 9 на 12 бр. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че дейностите на закритата агенция, включително и тези на общата администрация не са преустановени, поради което предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката не са изпълнени. Ето защо като достига до извода, че е налице закриване на администрацията и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение със жалбоподателката е упражнено в съответствие с нормативната уредба, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в противоречие със закона. Допълнително следва да се посочи, че ако длъжността, заемана от жалбоподателката беше отпаднала, в какъвто смисъл са съображенията на Административен съд София - град, то основание за прекратяване на служебното правоотношение би била разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността в какъвто смисъл е и нормата на § 11 от ПМС 167/2008 г., а не посоченото в заповедта, което отново би обосновало нейната незаконосъобразност. Решението на първоинстанционния съдебен състав е и необосновано. В противоречие със събраните доказателства съдът приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл са изпълнени и администрацията, в която е назначена жалбоподателката е закрита. Действително с ПМС 167/2008 г. ИА ДСМО формално престава да съществува, но дейностите, които агенцията осъществява, преминават към други административни структури към министъра на отбраната, т. е налице е преобразуване на администрацията, в какъвто случай правоотношенията със служителите не следва да се прекратяват. Ето защо, като достига до извод за действително закриване на администрацията, първоинстанционният съд постановява решение, който не се обосновава от ангажираните доказателства. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила обаче е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 и ал. 5 от АПК съдът указва на страните да ангажират доказателства във връзка с направените твърдения и се произнася по направените от тях доказателствени искания. Правилно съдът приема, че искането за изслушване на експертиза с поставените от пълномощника на жалбоподателката задачи в становището от 11.05.2009 г. е неоснователно, тъй като въпросите по т. 1, т. 2 и т. 3 предполагат тълкуване и прилагане на нормативната уредба, по които съдът е компетентен да се произнесе, а тези по т. 4 и т. 5 са ирелевантни за конкретния правен спор. Поради това отхвърлянето на искането за допускане на експертиза не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обосновава отмяна на съдебния акт. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което заповед № РД - 07 -337 от 31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" да бъде отменена. С оглед направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на отбраната следва да заплати на жалбоподателката сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,