Решение № 7197 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2026 г.

Образувано е по молба на И. Д. А., чрез адв.И. Иванов, за отмяна на влязло в сила Решение № 1890/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10877/2025 г. по описа на ВАС, шесто отделение, с посочено правно основание по чл. 239, т. 3 от АПК. В молбата за отмяна се поддържа, че решението е постановено при нарушено право на участие и защита. Твърди се, че съдебното заседание по делото е проведено на 28.01.2026 г., като преди заседанието по делото била подадена молба от процесуалния представител на страната за отлагане на делото поради внезапното му заболяване, удостоверено с приложен медицински документ. Въпреки направеното искане и приложени доказателства съдът дал ход на делото, като приел, че страната има и друг адвокат. Жалбата по която било образувано делото била подадена от адв.Иванов, тъй като доверителката му била оттеглили пълномощията на процесуалния представител адвокат М. Манолова. Освен това бил уведомен от молителката, че в деня на заседанието същата не можела да пътува, тъй като детето и било болно. Като не е уважил направеното искане, касационният тричленен състав е постановил акта си при нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушено право на участие на страната - касационен жалбоподател в процеса. Иска се решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. В съдебно заседание, чрез адв.И. Иванов поддържа молбата. Заявява, че не претендира за разноски. Ответникът по молбата - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен в писмено възражение излага аргументи за неоснователност, необоснованост и недоказаност на искането за отмяна и като такова моли да бъде отхвърлено. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: Независимо от посоченото в молбата основание по чл.239 т.3 от АПК, като действително основание за подадената молба следва да бъде приета разпоредбата на чл.239 т.5 от АПК, доколкото същото се извлича от изложеното в искането. Видно от данните по делото, цитираната от И. Д. А. молба за отлагане е постъпила във Върховния административен съд на датата на разглеждане на адм. д. № 10877/2025 г. - 28.01.2026 г. Към молбата е било приложено незаверено копие от медицинско направление във връзка със здравословното състояние на адв.И. Иванов от 28.01.2026 г. – 10:10 часа. Същата е своевременно разгледана в проведеното на същата дата съдебно заседание по делото. Съдът е приел, че се касае за възпрепятстване на един от двамата адвокати на страната – адвокат И. Иванов, както и че не са налице данни за възпрепятстване на самата страна да се яви в съдебното заседание, както и на упълномощения от нея втори адвокат – адвокат М. Манолова, и предвид липсата на процесуалните изисквания за отлагане на делото по чл. 139, ал. 1 АПК, счел молбата за отлагане на разглеждането на делото за неоснователна. Съгласно находящото към кориците на адм.д. № 416/2025 г. на АдмС Плевен пълномощно с правата на пълномощници по делото до неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт И. Д. А. е упълномощила двама адвокати: 1). М. Манолова и 2) адв.И. Иванов. Пълномощията на първата от тях не са оттеглени, поради което не е съществувала пречка упълномощителката да бъде надлежно представлявана в касационното производство по адм.д. № 10877/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Наред с гореизложеното по делото не са били изложени твърдения, нито са били представени доказателства за невъзможността на самата страна да се яви в съдебно заседание. Редовната процедура по призоваването на И. Д. А. и наличието на упълномощен от нея с всички права на защитник по делото втори адвокат е достатъчно основание по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК за разглеждане и решаване на спора в проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Съгласно установеното за приложима разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Основание за отмяна в последната от трите хипотези на чл. 239, т. 5 от АПК (на която се позовава молителката) е налице, когато по причини с извинителен характер страната не е могла да се яви лично или чрез повереник. Причината за неявяването трябва да е внезапна и непреодолима, като съобразно предписанието на чл. 139, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК, спрямо страната и повереника следва да са налице обстоятелства, осуетяващи тяхното явяване. В конкретния случай пълномощника на касационния жалбоподател е представил медицинско направление, удостоверяващ внезапното му заболяване, но страната не е била лишена от възможността да участва лично или чрез повереник в проведеното съдебно производство, доколкото е могла да се яви лично или да бъде надлежно представлявана от втория упълномощен адвокат, чиито представителен мандат не е оттеглен и по отношение на който няма данни да е бил възпрепятстван да се яви в проведеното на 28.01.2026 г. открито заседание по делото. При липсата на инвокираното отменително основание, искането подлежи на отхвърляне. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав втора колегия,