Решение № 3327 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2009 г.

Решение № 3327 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от юрк. Зарева, в качеството й на процесуален представител на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против решение № 14 от 3.04.2009 г., постановено от Административен съд - София град (АССГ) по адм. дело № 6719/2008 г. по описа на съда. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неправилност. Касаторът твърди, че съдебното производство пред административния съд е проведено без да е налице годен за оспорване административен акт, изтъквайки, че въведения като предмет на делото мълчалив отказ по заявление с вх. № 02-072/238 от 22.04.2008 г. при Областна разплащателна агенция - Габрово (ОРА), не може да бъде приет за такъв. Аргумент за това твърдение е, че предмета на търсената от заявителя Минчев информация не е свързан с обществения живот в страната и възможността му да си състави мнение относно дейността на фонда. Алтернативно се подържа твърдение за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на първоинстанционният съдебен извод за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Ответната страна - Минчо Колев Минчев не е представил отговор по така подадената касационна жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, пледира за обезсилване на съдебния акт. На първо място посочва, че административния съд не съобразил предмета на търсената от Минчев информация с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп да обществена информация (ЗДОИ), а на второ - за липса на реално осъществен контрол за законосъобразност на оспорвания акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима, като редовно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административния съд е сезиран с оспорване законосъобразността на мълчалив отказ на ДФЗ да предостави достъп до обществена информация, търсена от Минчо Минчев със заявление с вх. № 02-072/238 от 22.04.2008 г. при ОРА. Предмет на търсената информация по посоченото заявление са мотивите на началника на ОРА да бъде отказана на Минчев субсидия "по еврофондовете за обработена площ". Съдът е приел така подадената пред него жалба за допустима и се е произнесъл по същество като е отменил оспорвания мълчалив отказ. Решението е недопустимо като настоящата инстанция напълно споделя доводите в тази посока, изложени от касатора и представителя на ВАП. Първоинстанционният съд се е произнесъл при липсващо и ненадлежно упражнено право на оспорване за жалбоподателя. Заявлението на жалбоподателя вх. № 02-072/238 от 22.04.2008 г. не представлява заявление за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. По дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Така както е формулиран предмета на търсената информация от Минчев обаче не може да бъде прието, че мотивите за конкретен отказ за субсидиране, постановен в приключило административно производство, в което заявителя е страна, могат да бъдат отнесени към определението и смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Търсената информация в случай не е обществена, а частна такава, засягаща конкретен имуществен интерес на ответната страна. Доколкото не е доказано, възникването на задължение спрямо ДФЗ, в качеството си на задължен субект чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, да се произнесе по отправеното процесно заявление, то респективно няма формиран мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Като се е произнесъл по същество по недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,