Решение № 253 от 13.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1606/2016 г.

Решение № 253 от 13.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1606/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК Образувано по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 428 от 29.02.2016 г., постановено по т. дело № 6782/2015 г., СГС, ТО, VI-22 състав, с което е постановено прекратяване на основание чл. 517, ал. 4 ГПК на [фирма]. Молбата се основава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се, че е нарушено на молителя правото на участие в процеса, поради нарушаване на правилата за връчване на призовки - чл. 50, ал. 2, чл. 50, ал. 4 и чл. 47 ГПК. Молителят поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК с резолюцията си от 4.01.2016 г., след като са изтекли две седмици, считано от датата на залепване на обявление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съгласно дадените на длъжностното лице по призоваване указания на съда с резолюция от 8.12.2015 г. Поддържа, че в съобщението на призовкаря от 7.12.2015 г. няма направена констатация, че дружеството е напуснало адреса, не е посочен часа на посещение на адреса, единият от дните - 28.11.2015 г. е почивен и е логично на адреса да не е намерен служител или управител на дружеството. Призовкарят е трябвало да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, да събере сведения от съседи дали познават търговец с такова наименование, пребивавал ли е на адреса и кога. Констатация, че на адреса няма представители без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка, опорочава връчването на съобщението. След като длъжностното лице не е удостоверило по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и към момента на призоваването му за проведеното съдебно заседание дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес, неправилно съдът е приложил фикцията за редовност на призоваването на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. Според молителя неправилно преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК е приложил процедурата по чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК. От приложеното уведомление не може да се направи извод дали са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК защото липсва отбелязване дали на адреса има пощенска кутия на дружеството, на залепеното обявление не е отбелязано къде трябва да се яви адресатът за да получи съдебните книжа - указан е единствено адресът на Съдебната палата, но не е посочен служител, кабинет. Неявяването е отразено от призовкаря, а не от служител от канцеларията на съда, където се оставят книжата / чл. 47, ал. 2 ГПК/. В открито съдебно заседание процесуалния представител на молителя поддържа молбата за отмяна. Искането е за отмяна на решението на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В писмен отговор Д. С. Б. счита молбата за отмяна за неоснователна. Изложени са подробни съображения, че СГС не е допуснал нарушение на процесуалните норми - чл. 50, ал. 4 и чл. 47, ал. 1, чл. 50, ал. 2 ГПК по призоваването на дружеството при връчване на съдебните книжа и за съдебното заседание. В съдебно заседание представителят на ответника по молбата поддържа изразеното в отговора на молбата за отмяна становище. Счита, че разпитаните в съдебно заседание свидетели също установяват, че дружеството е на адреса на регистрация, има пропусквателен режим, който позволява дружеството да бъде призовано, поради което не се установява нарушение на нормите на чл. 47 и чл. 50 ГПК за призоваване на търговското дружество. Не се прави искане за присъждане на разноски. Преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, за подаване на молбата за отмяна на основание чл. 303, т. 5 ГПК, е спазен, с оглед на посочената дата на узнаване на съдебното решение от молителя - 22.04.2016 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: С влязло в сила съдебно решение № 428/29.02.2016 г., по т. д. № 6782/2015 г. на Софийски градски съд, т. о., VI-22 състав, е прекратено на основание чл. 517, ал. 4 ГПК дружеството [фирма], по иск на Д. С. Б.. Фактите по призоваване на дружеството - молител - ответник по т. д. № 6782/2015 г. са следните: Не се спори, че дружеството не е променяло седалището и адреса на управление, вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър - [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, ап. 55. В съобщение от 13.11.2015 г. на СГС, за връчване на препис от исковата молба и приложения към нея, е отбелязано на 7.12.15 г. от длъжностното лице по призоваване "При многократните ми посещения: `18.11.15, 28.11.15 г. и 4.12.15 г. не можах да осъществя контакт с лицето на адреса. При позвъняване никой не отваря. Оставено съобщение и телефон за контакт. Моля за указания". На 8.12.2015 г. съдът е разпоредил да се залепи уведомление на адреса. В делото е приложено уведомление от 14.12.2015 г., че на същата дата е залепено уведомление на входната врата на жилището. Отбелязано е, че "посочения адрес е частен дом, няма фирмени знаци, нито служители. От адреса никой не отваря". В посочения в уведомлението двуседмичен срок ответникът не се е явил в канцеларията на СГС за получаване на исковата молба и приложенията към нея. С резолюция от 4.1.2016 г. съдът е постановил, съобщението да се счита за връчено на основание чл. 50, ал. 2 ГПК . При тези установени факти за връчване на съдебните книжа на молителя, настоящият състав намира за неоснователна молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СГС. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон по призоваването на молителя - ответник по делото. Според чл. 50, ал. 1 ГПК призовките и съобщенията се връчват на търговците на последния посочен в регистъра адрес. Ако търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е посочен нов адрес, съдебните книжа се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 ГПК. Ако връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, на което да връчи книжата, съобщението се залепва по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Второ уведомление не се залепва - чл. 50, ал. 4 ГПК. Установените факти дават основание на настоящия състав на ВКС да приеме, че при призоваването на молителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да го е лишило от възможността да участва в производството по делото пред Софийски градски съд. Правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на търговеца или не се намери лице от лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК, което да приеме уведомлението. Изводът за редовно призоваване на търговеца не се променя от неправилното отбелязване от съда, че призоваването е по чл. 50, ал. 2 ГПК, вместо чл. 50, ал. 4 ГПК. Спазено е изискването по чл. 47, ал. 1 ГПК обявлението да се залепи на вратата. Неоснователен е доводът, че от поставеното уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, не става ясно от къде трябва да се получат съдебните книжа. Уведомлението съдържа достатъчни и ясни данни за канцеларията, от която могат да бъдат получени книжата - канцеларията на Софийски градски съд, адреса на съда - [улица], както и номера на търговското дело. Следва да се отбележи, че когато прави този довод за нарушение на правото му на участие в процеса, молителят не твърди, че е правил опити за получаване на призовката и останалите книжа по т. д. № 6782/2015г от СГС. Разпитаните в съдебно заседание свидетели не опровергават констатациите на длъжностното лице по призоваване при посещение на адреса. Свидетелите, които живеят в същия блок, не са посещавали апартамента - офис; не знаят дали има поставена табела на вратата на апартамента; контактите с управителя на дружеството са епизодични - пред входа на блока или по телефона; не знаят какъв е предмета на дейност на фирмата; и двамата не са служители на [фирма]; не установяват в офиса да има постоянно служители на дружеството. Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС да остави без уважение подадената на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молба за отмяна като неоснователна. Уведомление по седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в търговския регистър, е залепено на вратата на апартамента - офис. Второ обявление не се залепва. Не е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, поради което връчването е редовно. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение