Решение № 14791 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2013 г.

Решение № 14791 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Юлиян Щалиянов, против решение № 218/10.01.2013 г. по адм. дело № 10239/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 32-ри състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал заключението по допуснатата по делото съдебно-техническата експертиза, както и че не са напълно изяснени релевантните за спора факти. Касаторът счита, че разминаването на данните, установени от административния орган в процесното писмо и тези от заключението на вещото лице, не съставлява основание за уважаване на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд. Претендира отмяната на обжалваното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Асен Емилов Божилов, чрез пълномощника си адвокат Чавдар Чавдаров, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 218/10.01.2013 г. постановено по адм. дело № 10239/2011 г. на Административен съд София-град, по жалбата на Асен Емилов Божилов е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-130-6500/2146/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", РА, в частта, с която е отказана поисканата от земеделския производител, финансова помощ за 2010 г., по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на сумата 8 252.67 лв. и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения /НР1/ СНДП - за сумата от 9 300.42 лв., и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - гр. София за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на преписката. В частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 183.45 лв. по НР2 съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови атакувания от касатора резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. При това обаче, като съобразил заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, констатирал, че в релевантния период, по отношение на СЕПП и НР1, допустимата и недопустимата площ са неправилно определени от административния орган. При съобразяването на едни и същи основни данни, вещото лице достига до различни изводи, в т. ч. до различен процент на недопустимата площ по СЕПП, който е по малък от 20 % - обстоятелство, което съобразно чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. изключва пълния отказ за изплащането на суми по искането за подпомагане на земеделския стопанин. Първоинстанционният съд преценил, че действителното фактическо положение не отговаря на приетото от административния орган относно размера на наддекларираните площи за част от заявените за подпомагане БЗС по двете мерки, което налага извършването на нови проверки и изчисления от органа, с цел прецизиране на допустимия и недопустимия слой. В резултат на горепосочените фактически и правни констатации обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен в тази му част. По отношение на НР2, съдът констатирал, че площта е определена точно, като наддекларирането надвишава 50 %, поради което и правилно е отказано финасиране и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 183.85 лв. Обжалваното решение е правилно. Отказът за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 обосновано и правилно е приет от съда за незаконосъобразен, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Асен Божилов е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ заявил за подпомагане БЗС с обща площ от 45.11 ха, а по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения /НР1/ - БЗС с площ от 43.23 ха. За имотите по СЕПП от административния орган е прието, че е налице наддеклариране в размер на 8.13 ха или 21.98 % спрямо общата площ, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 подпомагането следва да бъде отказано изцяло. В тази връзка, предвид установеното от допуснатата по делото експертиза - че наддекларирането по СЕПП е в по-малък размер от 7.14 ха, или 18.78 %, съдът е приел, че съгласно чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. земеделският производител е следвало да получи частично подпомагане по подаденото заявление, а оттам и че обективираният в уведомителното писмо отказ е незаконосъобразен. По отношение на НР1, определената от административния орган недопустима за подпомагане площ възлиза на 6.25 ха или на 16.9 %, а тази, установена от експертизата - на 5.25 ха или 13.83 %, което обстоятелство също налага промяна на размера на дължимата сума за подпомагане по тази мярка. Обоснован е направеният от съда извод, че при новото произнасяне, административния орган следва да съобрази дали заявените БЗС попадат в защитена зона Натура 2000, както и че протоколите от извършените на място проверки следва да се връчат на земеделския стопанин, като му се даде възможност да направи възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., за всяка проверка на място следва да се изготви доклад, подписан от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си и евентуално добавя забележки. Изрично в т. 1 от разпоредбата е посочено, че изискването е приложимо за "всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II "Проверки на място"/, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, но само ако не са констатирани нередности при дистанционната проверка. В случаи като процесния, при които в хода на проверката са открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си относно произтичащите от това намаления или изключвания. Поради това, като е съобразил наличието на данни за различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, което е от значение за определяне на конкретно приложимата хипотеза от чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ/, както и в същата хипотеза, променяйки процента на недопустимата площ по НР1, налагащ промяна на сумата за подпомагане в полза на земеделския производител, правилно съдът е отменил уведомителното писмо в тази му част, с указание за извършване на нова проверка с цел установяване на действителния размер на допустимите за подпомагане земеделски площи. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,