Решение № 7731 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2012 г.

Решение № 7731 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областен управител на Област Сливен чрез пълномощник гл. юрисконсулт Валя Радева против Решение № 177/27.12.2011 г. постановено по адм. дело № 106/2011 г. на Административен съд Сливен с доводи за неговата неправилност - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост., обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира същото да бъде отменено и спора решен по същество с отхвърляне на жалбата. Ответниците Тодор Иванов Чернинков и Николай Иванов Чернинков не ангажират становище. Заинтересованата страна - Кметът на община Сливен не ангажира становище. Заинтересованата страна - Министърът на земеделието и храните, чрез от юриск. Колева релевира доводи за основателност на касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, по жалба на Тодор Иванов Чернинков и Николай Иванов Чернинков от гр. Сливен съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-11-09-01/17.03.2011 г. на Областен управител на област Сливен, с която е одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността "Пандар бунар" и "Кантона", в землището на гр. Сливен, в частта й относно новообразувани имоти в местността "Кантона" № 67338.438.19, 67338.438.20, 67338.438.21, 67338.438.22, 67338.438.23, 67338.438.24 и 67338.438.25. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 18д, ал. 4, изр. посл. от ППЗСПЗЗ - оспорващите не са били надлежно известени за обявлението за анкетиране, поради което и не са идентифицирали имота си, и същият не е нанесен в одобрения ПНИ. Този извод съдът е мотивирал, че в хипотезата на цитираната норма "Обявлението за срока се обнародва в "Държавен вестник", поставя се на видно място в кметството и се разгласява чрез средствата за масова информация" се включва изискването обявлението да бъде публикувано чрез печатни издания- централен или местен ежедневник. При липсата на такива данни е прието, че е нарушено императивно изискване, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на заповедта само на това основание. Решението е неправилно, тъй като е неправилно е тълкуван и приложен материалния закон съобразно действителното правно положение и отношения между страните в хипотезата на чл. 18д, ал. 4, изр. посл. от ППЗСПЗЗ, и е необосновано - изводите на съда не кореспондират на установените правила при установяване на фактите и извличане на правните им последици. Безспорно по делото е установено, че в бр. 12 от 12.02.2010 г. на "Държавен вестник" е обнародвано обявление от ОЗС - Сливен за анкетиране на бивши собственици на земеделски земи, с което е съобщено на заявителите за възстановяване на земеделски земи в землището на гр. Сливен, включително в местностите "Пандар бунар" и "Кантона", попадащи в разпоредбите на ЗСПЗЗ, в срок 14 дни от обнародването в "Държавен вестник" да се явят за съвместно уточняване границите на земеделските земи, разположени на териториите по чл. 18г, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 и ал. З, т. 1 от ППЗСПЗЗ, като е посочено, че уточняването на земите ще се извършва на място по график с посочени дати, който е изложен в Община Сливен и в ОСЗ - Сливен. Обявлението е поставено на табло в ЦАО при Община Сливен за периода от 12.02.2010 г. до 1.03.2010 г. и е публикувано на интернет страницата на Община Сливен на 16.02.2010 г. и на интернет страницата на Областен управител на Област Сливен на 18.02.2010 г. Съдът е неправилно е допуснал ограничително и превратно тълкуване на чл. 18д, ал. 4, изр. посл. от ППЗСПЗЗ досежно понятието "средства за масова информация". Необосновано от него са изключени интернет страниците на Община Сливен и на Областен управител на Област Сливен, като също така необосновано е включено изискване обявлението да бъде публикувано чрез печатни издания - централен или местен ежедневник. Легална дефиниция за понятието "средства за масова информация" в действащ нормативен акт няма. Поради това следва да се извлече от практическия смисъл - известните начини, по които се използва в живота. Средство за масова информация, също средство за масово осведомяване или масмедия, е термин, който е използван да означи като клас частта от медиите, насочени към широката аудитория. Всеизвестно е, че основните видове средства за масова информация са: традиционните печатни издания - като книгите и периодичните издания (научни сборници, алманаси и пр.), печатните медии - вестниците и списанията, електронните медии - радиото и телевизията, информационните агенции, Интернет (интернет изданията, блоговете) и др. Законодателят, регламентирайки начините за уведомяване на заинтересованите лица по чл. 18д ППЗСПЗЗ е предвидил достатъчно гаранции за тяхната информираност, като дори само публикуването в Държавен вестник с оглед функциите му, е достатъчно. Поставянето на обявлението на видно място в кметството е допълнителна гаранция, като и разгласяването чрез средствата за масова информация. В случая е използван глаголът "разгласяване" в смисъл достигане на информацията до максимално широк кръг от хора. Съдът необосновано е приел, че разгласяването на обявлението в печатни издания - централен или местен ежедневник е гаранция, че тази информация във всички случаи и именно по този начин ще достигне до точно тези заинтересовани лица, не чрез Държавен вестник, поставянето в кметството или Интернет. Вероятностите за узнаване на информацията по посочените начини са сходни. Избирането само на една от тях не налага извод, че ако обявлението беше разгласено именно чрез нея, резултата от административното производство би бил друг, което съдът неправилно е дефинирал като "съществено нарушение". В случая страниците в Интернет на Община Сливен и на Областен управител на Област Сливен са достатъчно достъпни за неограничен брой лица и се включват в понятието "средства за масова информация" по смисъла чл. 18д, ал. 4, изр. посл. от ППЗСПЗЗ, поради което не са допуснати визираните от съда нарушения на съдопроизводствените правила. В проведеното съдебно производство са събирани и обсъждани редица доказателства по съществото на спора, по които в крайна сметка съдът не се е произнесъл. Отделен е въпроса доколко тези доказателства са били относими, включително и чрез разширяване правомощията на вещото лице. По делото пред административния съд ответниците по касация са твърдели, че са собственици, като наследници на Иван Кондев Чернинков, върху нива от 4,100 дка, находяща се в м. "Сара меша", призната с решение по протокол № 19/24.02.1993 г. ОбПК Сливен, но е отказано възстановяването й поради § 4 на ПЗР от ЗСПЗЗ и че нивата попада в м. "Кантона" и неправилно е отредена по плана на новообразуваните имоти за община Сливен. Установено е, че имотите, посочени в Решение № 169/20.12.1995 г. ОбПК Сливен, по преписка вх. № 00170/13.09.1991 г., с което е признато право на собственост на наследниците на Иван Кондев Чернинков не могат да бъдат идентифицирани в ПНИ, тъй като относно тях липсват информационни източници съгласно § 4к, ал. З от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и съществуващи на терена стари реални граници, и в този смисъл индивидуализирането им е анкета по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При изложените по-горе съображения за редовно проведена процедура по чл. 18д ППЗСПЗЗ, ответниците Тодор Чернинков и Николай Чернинков като не са присъствали на анкетата са се лишили от възможността да индивидуализират границите на имотите, които претендират да бъдат възстановени. Това е установено и от приетото от съда заключение на вещото лице, а именно, че границите на имота не могат да бъдат локализирани на място. Основателно е възражението на касатора, че при така съществуващата нормативна уредба е недопустимо в производството по обжалване плана на новообразуваните имоти вещото лице да провежда анкетиране и да установява граници. Разположението на имотите на бившите собственици произволно в ПНИ върху незаети имоти е недопустимо съобразно приложимото право. Ако помощния план не е изработен по указания в чл. 28, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ ред, то и изработения въз основа на него план на новообразуваните имоти ще е в нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Следователно произволното разполагане на имотите ще доведе до незаконосъобразност на заповедта, с която се одобрява ПНИ. Доколкото на наследниците на Иван Кондев Чернинков с решение на ОСЗГ - Сливен са признати права на собственост, но без граници, съседи и скица, поради липса на идентификация на имот в ПНИ жалбоподателите, следва надлежно да установят своите права и индивидуализират имота като включен в ПНИ и в съответствие § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат основание да поискат изменение на ПНИ. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение както неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се съобрази с посочените по-горе мотиви. Следва при новото разглеждане да се обсъди и допустимостта на жалбата с оглед данните в Удостоверение изх. № 73/24.01.2011 г. на ОСЗ Сливен, че местността "Сара меша" е подместност на "Пандар бунар" в землището на гр. Сливен, а с жалбата, уточнена с молба от 16.05.2011 се оспорва Заповед № РД-1 1-09-01/17.03.2011 г. на Областен управител, в частта й относно новообразувани имоти в местността "Кантона" № 67338.438.19, 67338.438.20, 67338.438.21, 67338.438.22, 67338.438.23, 67338.438.24 и 67338.438.25. Това налага извода, че оспорения ПНИ за м. "Кантона" не засяга имотите, визирани в Решение № 169/20.12.1995 г. ОбПК Сливен, по преписка вх. № 00170/13.09.1991 г., с което е признато право на собственост на наследниците на Иван Кондев Чернинков. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,