Решение № 12640 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2020 г.

Решение № 12640 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на РДНСК-Г. срещу Решение № 27/14.02.2020 г. постановено по адм. д. № 194/2019 г. по описа на Административен съд-Г.. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че се касае до строеж за който не е необходимо издаването на разрешение за строеж, тъй като е извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и преустройството е такова по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, което не изисква разрешение за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. В с. з. касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Д. Д., чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложени възражения. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде отменен, а жалбата срещу заповедта на Началника на РДНСК-Г. да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Г. е отменил по жалба от Д. Д. Заповед № ДК-02-Г-1/25.06.2019 г. на Началника на РДНСК-Г., с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съставляващ "Основен ремонт на част от жилищна сграда с високо застрояване-иззиждане на тераса и премахване на фасадна панела с цел приобщаване на терасата към кухня на ап. [номер] в жилищен блок", с административен адрес [населено място], [адрес], извършен без разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община Г.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но че същата е материално незаконосъобразна тъй като извършените строителни дейности съставляват текущ ремонт, поради което за него не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От доказателствата по делото, а и жалбоподателя не оспорва, е установено, че строежът, предмет на обжалваната заповед представлява преустройство на ап. [номер], ет. [номер] в шестетажен едропанелен жилищен блок, състоящо се в премахване на фасадната стоманобетонова панела и приобщаване на площта на терасата към кухнята. Премахната е част под прозореца и лявата плътна част от панела с дължина 68 см., плътната част е изрязана до съществуващата стенна панела, а в горната си част е изрязана до долния ръб на носещата греда. Премахната е изцяло парапетната панела на терасата и е изпълнена ограждаща зидария с итонг до горната плоча. На челната страна на терасата е монтиран прозорец от PVC дограма. От двете страна на терасата е иззидан плътен зид до горе. С приобщаване на терасата към кухнята, същата е изгубила характеристиката си на "открита използваема част". Следователно има промяна във функционалното й предназначение. Не се касае само до остъкляване на терасата или само вътрешно преустройство в жилището, а за приобщаване на терасата към жилищната площ.. При тези данни правилно административния орган е приел, че се касае до "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, което преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същия е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване съгласно чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изграден без одобрени инвестиционни проекти и без валидно разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Основното оплакване изложено в касационната жалба, че неправилно административния съд е приел, че извършените дейности в апартамента представляват "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ е основателно. Законодателят е дефинирал понятието"текущ ремонт" в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ като го е описал като подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В случая процесното приобщаване на терасата не може да бъде квалифицирано като "текущ ремонт" в апартамента, независимо че не е засегната конструкцията на сградата. Налице е промяна на предназначението на помещението и промяна във фасадата на сградата. Тези дейности не могат да се подведат под законовото определение за "текущ ремонт", поради което и разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не намира приложение, както неправилно е приел административния съд. Посочените в решението на първоинстанционния съд съдебни решения на Върховния административен съд касаят хипотези различни от настоящата, а именно става дума за вътрешни преустройства, такива които се случват в рамките на съществуващия строеж. И в трите посочени решения става въпрос за преустройство на санитарен възел. Ето защо изцяло незаконосъобразен е извода на съда, че се касае до"текущ ремонт", а не до"основен ремонт". С оглед на изложеното решението на Административен съд-Г., като постановено в нарушение на закона, следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Д. срещу Заповед № ДК-02-Г-1/25.06.2019 г. издадена от Началника на РДНСК-Г.. Пред вид изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение