Решение № 1155 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2009 г.

Решение № 1155 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 31 от 30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 3839/08 г. Административен съд София град,, първо адм. отд., пети състав, е отменил по жалба на "Камарко импорт" - ЕООД Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 16/3.10.2007 г. на началника на Митница София, потвърдено с Решение № кI51/22.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София и е осъдил Митница - София да заплати на "Камарко импорт" - ЕООД - гр. София разноски по делото в размер на 825 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница - София, чрез процесуалния му представител Силвия Димитрова. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град.

Ответното по касационната жалба дружество а Митница - Аерогара - София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд - София град е отменил по жалба на "Камарко импорт" - ЕООД Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 16/3.10.2007 г. на Началника на Митница София, потвърдено с Решение № кI51/22.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ. Изложени са мотиви, че чл. 74, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ митническата стойност да се определи, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване, а когото такива продажби не могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие, че такава корекция може да бъде направена на база на доказателствата, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността. Съдът е посочил, че от представената по делото извадка от системата БИМИС, на която са се позовали митническите органи при определяне на митническата стойност, че същата е съпоставена с внесени от Белгия замразени свински гърди, а предмет на внесените от "Камарко импорт" - ЕООД са замразени и осолени обрезки от свинско месо от Германия, поради което не може да се приеме, че са налице сходни стоки по смисъла на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ. В тази насока административният съд се е позовал на определението, дадено в чл. 66, ал. 1, т. 4 от ППЗМ за "сходни стоки", според което стоката следва да е произведена в същата страна, да притежава еднакви характеристики и еднакви съставни материали, позволяващи да изпълнява едни и същи функции и да има взаимозаменяемост в търговията. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на обжалваното постановление е посочено, че нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗМ изисква последователно прилагане на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от същия закон, т. е. преди да се приложи т. 2 следва да се приложи първо тази на т. 1, като няма данни защо не е определена митническата стойност на база на идентични стоки. Отбелязано е още, че становище 4417-0064/13.06.2007 г. на отдел "Тарифна политика", на данните от които се базира оспореното постановление, касае акт № 229/11-05-2007 г., който не е представен по делото и така няма данни, че действително касае стоките, внесени от жалбоподателя.

На база на заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, и приложените към него писмени доказателства, административният съд е изградил извод, че митническата стойност на внесената стока правилно е определена при условията на чл. 35 от ЗМ - т. е. на база на договорната стойност, а условие за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36 от ЗМ е тя да не може да бъде определена при условията на чл. 35 от ЗМ.

Предвид изложеното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно.

Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до следното:

• неправилно изводи на административния съд за допуснато нарушение на закона относно приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗМ;

• неправилни изводи за изпълнение на императивната процедура по чл. 102 от ППЗМ.

Направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до това правилно ли е била определена митническата стойност на внесената стока от ответното по касация дружество. Изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон се споделят от настоящата инстанция. Анализът на мотивите на административният съд в тази насока налагат изводът, че неговите констатации за нарушение на закона при определяне на митническата стойност се градят на това, че митническият орган не е спазил поредността за определянето й - чл. 36, ал. 1 от ЗМ, като не е посочил защо не прилага чл. 36, ал. 2, т. 1, а е пристъпил към чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, както и че при определянето й по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ не е съобразено легалното определение за "сходни стоки", дадено в чл. 66, ал. 1, т. 4 от ППЗМ. Допуснатите нарушения сами по себе си са съществени и правят издадения митнически акт незаконосъобразен.

Наведеният в жалбата довод за допуснато нарушение на закона във връзка изводите на съда, че митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ по същество е основателен, тъй като от наличните доказателства по делото може да бъде направен извод, че следва да бъде определен друг тарифен номер на внесената стока и че методът на договорната стойност по чл. 35 от ЗМ не може да бъде използват. Това обстоятелство обаче само по себе си е без значение предвид допуснатите нарушения при издаването на акта, посочени по-горе, тъй като в тежест на митническият орган е да определи законосъобразно стойността на стоката.

Що се касае твърдяното нарушение от страна на съда по отношение на приложението на чл. 102 от ППЗМ то следва да бъде посочено, че то е неоснователно. Административният съд действително е посочил, че нарушението от страна на митническата администрация на въпросната разпоредба съставлява съществено процесуално нарушение, но обстоятелството, че впоследствие той е разгледал спорът по същество налага изводът, че независимо от изложеното, той не го възприема като такова, което да прави оспореният акт незаконосъобразен единствено и само на това основание.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,