Решение № 10979 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12183/2017 г.

Решение № 10979 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12183/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационната жалба на община Бургас, представлявана от кмета на общината, против решение № 1403/20.07.2017 г. по адм. дело № 465/2017 г. на Административен съд – Бургас, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Д. Димитров обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на кмета на община Бургас да осигури равни условия и достъпна среда за хора с увреждания по отношение осигуряването на достъпни места за хора с увреждания около Бургаския свободен университет. С касационната жалба се поддържат възражения за неправилност на първоинстанционното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение, с което искът против община Бургас да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответната страна – Д. Димитров, действащ чрез адв. Маджар, в писмено отговор и в хода на делото по същество оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните възражения, респ. пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съдебният спор между ищеца Д. Димитров и ответника община Бургас е иницииран по искова молба, първоначално подадена пред Районен съд – Бургас, по повод на която е образувано гр. дело № 113/2017 г. по опис на този съд. Петитумът на иска, относим към сега обжалваната част от решението на административния съд, е формулиран като претенция за право на парично обезщетение от 4000 лева, дължимо от ответника, за причинени неимуществени вреди на ищеца от това, че кмета на община Бургас не е направил нищо, за да осигури равни условия и достъпна среда за всички хора с увреждания и в частност на ищеца. В обстоятелствената част на иска, уточнена и с молба от 2.02.2017 г. е посочено, че община Бургас противоправно спрямо чл. 32 във вр. с § 6 от ПЗР на ЗИХУ след 31.12.2006 г. и в частност към 04.03.2016 г., не е осигурила места за паркиране на хора в неравностойно положение, както и места, от които да има по –лесен достъп до сградата на Бургаския свободен университет (БСУ), помещаващ се в обществена сграда, навираща се в град Бургас. С определение № 701/2.02.2017 г., районният съд е прекратил производството по делото и го изпратил на Административен съд – Бургас. Районният съд е квалифицирал искът като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приемайки, че същият е основан на дискриминационно третиране, последица от бездействие на орган с властнически правомощия. След получаване на делото от АС-Бургас, същият е приел делото за разглеждане, но до края на производството съдът не е извършил собствена квалификация на иска. Едва със съдебното решение е прието, че приетия за разглеждане иск е квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (страница 7 от решението). По делото няма данни, съдът изрично да е приел или да е отхвърлил съображенията на районния съд, че се касае за иск основан на дискриминационно третиране, последица от бездействие на орган с властнически правомощия. От съдебното решение се установява, че съдът не е разглеждал въпроса за неосигуряването на паркинг места като форма на дискриминация. Решението е основано при съображения единствено за установено фактическо бездействие на кмета на община Бургас да осигури достъпна среда за хора с увреждания, изразяващи се в осигуряване наличието на достатъчно на брой места за паркиране на разстояние до 50 метра от сградата на БСУ по арг. от чл. 32 във вр. с § 6 от ПЗР на ЗИХУ (отм.); във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.). При постановяването на решението си, административният съд е осъдил община Бургас да заплати обезщетение на ищеца в размер на 3000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на кмета на община Бургас да осигури равни условия и достъпна среда за хора с увреждания по отношение осигуряването на достатъчно места за паркиране за хора с увреждания около БСУ. При така изложеното, касационната инстанция намира, че решението, в обжалваната му част, е недопустимо като постановено при неизяснен предмет на спора и провеждане на съдопроизводствени действия спрямо ясно мотивирана и нарочно посочена квалификация на иска. Задължение на съда е да даде правна квалификация на спорното право, като първа предпоставка за направата на преценка за родовата подсъдност на спора. Правната квалификация на правата претендирани от ищеца е възможна при ясно и логически разбираемо обстоятелствено изложение в исковата молба, което безалтернативно сочи съдържанието, мястото, времето и страните по възникналото спорно правоотношение. В случая съдът е водил производството без ясно посочена квалификация на иска и при очевидно неизяснена като обстоятелства искова претенция. Нито в първоначалната искова молба, нито в уточнението на молба от 2.02.2017 г., нито с последващи изявления на ищеца не се сочи последователно дали спорът е основан на твърдение за противоправно поведение на кмета на община Бургас или на община Бургас като юридическо лице спрямо обезпечаване на право на ищеца на достъп до паркомясто/места, в качеството му на лице с увреждане. В исковата молба и уточнението към нея от 2.02.2017 г. е посочено, че община Бургас е действала противоправно, като същевременно е направено позоваване на чл. 32 ЗИХУ във вр. с § 6 от ПЗР на ЗИХУ (отм.);. Цитираните норми в своята връзка, създават задължение за държавните и общински органи, в срок до 31 декември 2006 г., да осигурят свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери, до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост. Няма спор, че община Бургас при иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ би била обективно отговорна за вредите причинени от незаконосъобразни актове, действие и бездействия на кмета на общината, в качеството му орган на изпълнителната власт в общината, но също така община Бургас не би била надлежна страна по спор основан на твърдение, че е бездействала като самостоятелно юридическо лице при изпълнение на задължения, които не са извън обхвата на нейната правоспособност, а именно да изпълнява властнически правомощия. С протоколно определение от 25.04.2017 г., съдът е докладвал делото като иск за вреди от "бездействие на кмета на община Бургас". При така направения доклад по делото и като се отчита диспозитивното начало в исковия процес, съобразен с направеното от ищеца уточнение на иска от 2.02.2017 г., следва да се направи извод, че съдът служебно и без да изясни въпроса със страните е изменил твърденията по спора. Нещо повече, дори да се допусне, че съдът се е позовал на първоначалната искова молба като съдържание, то там ищецът сочи, че вредите са причинени веднъж от "община Бургас", втори път от "органите на местното самоуправление" (не се сочи кои) и трети път – в петитума се сочи, че "кмета... не е направил нищо". Видно е, че липсва категоричност в твърденията, която обаче неправилно е въведена по служебен почин от страна на административния съд чрез протоколното определение от 25.04.2017 г. Видно от начина на водене на делото, административният съд е пропуснал да уточни съществена част от предмета на спорното право, каквато е неговата времева относимост. По делото в нито едни момент не е изяснен момента или периода на увреждане. В доклада по делото, съдът не е посочил спорния период на "бездействие", а такъв трудно и единствено при предполагане от страна на съда, може да се установи от съдържанието на исковата молба. Без изясняване на претенцията на ищеца, не може да се установи дали същия претендира обезвреда за това, че единствено на 4.03.2016 г. е налице "бездействие" по отношение дължим по закон брой паркинг места за хора с увреждания или че обезвредата се търси за това, че след 31.12.2006 г. до 4.03.2016 г. не са осигурени съответния брой места за паркиране като условие на транспортен достъп да сградата на БСУ. Категорично неизяснен е останал и въпроса за позицията на ищеца относно наличието на неравенство в третирането като форма на дискриминация по см. на чл. 5 от ЗЗДискр., предвиждащ, че изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се смятат за дискриминация, или за наличието на бездейстиве при изграждането на паркинг местата като елемент от транспортната инфраструктура на град Бургас, преминаваща до сградата на БСУ. Горните нарушения допуснати от съда, налагат решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на друг състава на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания на ищеца да конкретизира исковата си претенция съобразно установените по-горе нередовности като при надлежно изпълнение на указанията следва да пристъпи към съответната квалификация на иска. Настоящата инстанция указва на административния съд, че след направената квалификация на иска следва внимателно да се прецени приложението на Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, относно родовата подсъдност на исковете за вреди, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи, и конкретно със обявената неактуалност на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4. Алтернативно, АС-Бургас следва да съобрази и приложението на т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, ако квалификацията на иска, произтичащи от вреди от изграждането и поддържането на транспортно- комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на община Бургас. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, въпросът за разноските на страните в настоящото производство следва да се разгледа при новото разглеждане на делото. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,