Решение № 3164 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ) против решение 1509 от 10.10.2024г. по адм. д. 165/2024г. по описа на Административен съд(АС)-Търговище. Навежда доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че на основание чл.17, ал.2, т.4 от Наредба 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат ДФ Земеделие правилно е отказано подпомагане на Е. Х., обективирано в обжалвания акт. Не е налице хипотезата на § 1, т. 8 от ДР относно "форсмажорни или извънредни обстоятелства" и не е спазена процедурата по чл.43, ал.1 от цитираната Наредба. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу Уведомителното писмо. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Е. М. Х., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна с подробни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал.2 ат АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо(УП) по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2023г. с изх. 02-250-6500/5026#2 от 29.02.2024г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие , с което на Е. М. Х. е отказано финансово подпомагане за кампания 2023 г. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство , тъй като са заявени по-малък брой животни за вид "овце" от одобрените въз основа на последното подадено заявление и не се представени документи в ДФЗ отговарящи на изискванията на чл. 43 ал. 1 от Наредба 7/2015г. Не е спорно, че жалбоподателят, като земеделски стопанин УРН[номер], е бил одобрен за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" по посочената мярка, с 67 бр. биволи (мярка АК 13) и 55 овце (мярка АК14). На 13.07.2023г. е подал заявление с УИН [номер] за плащане за кампания 2023г., като е декларирал животни за кандидатстване по интервенции за подпомагане, обвързани с производството - 85 бр. биволи и 0 бр. овце. Ведно със заявлението е представил и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.10.2022г. на прокурор при РП Търговище, териториално поделение - Омуртаг във връзка с подаден сигнал от Е. Х., че на 30.07.2022г. 16 бр. от агнетата му били умъртвени от кучета, а 37 бр. избягали в неизвестна посока. За да отмени процесното УП първоинстанционният съд приема, че макар по делото да е установено, че формално е изпълнено материално правното основание, посочено от органа като основание за отказ да бъде изплатена финансова помощ, тъй като за кампания 2023 са декларирани по малък брой животни от одобрените при поемане на предходен ангажимент, същото е незаконосъобразно. Административният орган не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 48, ал.6 и чл. 53, ал. 2 от Наредба 7 от 24.02.2015г., и чл. 10, ал. 9 от Наредба 5 от 27.02.2009г. да окаже съдействие на кандидата, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които норми изискват индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и които вменяват на административния орган задължение за служебно събиране на доказателства. Съдът е приел наличието на порок по смисъла на чл.146, т.4 АПК, т.к. не е спазена материалната норма на чл. 43 ал. 3 вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015г., доколкото в случая е установено представено от кандидата за подпомагане доказателство за наличието на обстоятелство, засягащо броя на заявените животни Постановление на РП, но непопадащо сред изброените причини за загуба в чл. 43 ал. 1 от Наредбата, респ. обективно не му е било възможно да представи някой от документите предвидени за установяването им в т.1 т. 4 от Наредбата. С разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредбата са предвидени четири хипотези на загуба на животни - клане, продажба, смърт или кражба, при наличието на които земеделският стопанин е длъжен да представи изрично изброените документи в т. 1-т. 4 на ал. 1. Съгласно чл. 43, ал. 2 и 3 от Наредба 7/24.02.2015г., когато при загуба на животно земеделският стопанин представи в ДФЗ РА документите по ал. 1, агроекологични плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни (ал. 2), а съобр. ал. 3 (в относимата ред. ДВ бр. 20 от 2023г., в сила от 03.03.2023г.), когато при загуба на животни земеделският стопанин не представи в ДФЗ документите по ал. 1 за всички животни, годишните агроекологични плащания се намаляват съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП. Съобразно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата 7/24.02.2015 г. финансова помощ за прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой животни или животински единици. С чл. 21, ал. 1 е посочено, че земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 (опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство), не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1. При загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. В тази хипотеза агроекологични плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни. Предвид чл. 21, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. при настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, засягащи броя на животните, заявени за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6, земеделските стопани до края на ангажимента могат да продължат изпълнението на ангажимента си с броя на отглежданите животни от същия вид след настъпване на обстоятелствата, ако броят им е по-малък от този, за който са поели ангажимент. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че дефинициите за форсмажорни обстоятелства по см. на §1 от ДР към Наредба 5 от 27.02.2009г. и съобр.§1 от ДР към Наредба 7/24.02.2015г., както и за непреодолима сила и извънредни обстоятелства , дадена в чл.2, §2 от Регламент/ЕС/ 1306/2013г., не обхващат всички житейски ситуации, като общото за всички е безвиновното намаляване на животните, които кандидатът е декларирал в началото на изпълнение на ангажимента си по програмата. При условие, че не приема като доказателство представеното постановление на РП, органът е следвало да прояви активност и да укаже на кандидата да докаже загубата на животните. Без да се изследва причината, кандидатът ще бъде лишен от възможността за приложението на чл.43, ал.2 и 3, вр. чл.21, ал.2 от Наредба 7/24.02.2015г. за плащане за наличния брой животни или да го намали съобразно методиката на чл.10в ЗПЗП. Решението е правилно и обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е изложил аргументирано правните си изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че като е отменил оспореният административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 800 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,