Решение № 938 от 27.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 1159 от 24.02.2022 . по адм. д. 5250/2021 г. Административен съд София-град (АССГ) е обявил нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22220520001392-091-001 от 27.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 587/12.04.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите, а директорът на Дирекция ОДОП е осъден да заплати на ГЕРОБАД ЕООД, [ЕИК], разноски в размер на 450 лв. С Определение 2656 от 31.03.2022 г. по адм. д. 5250/2021 г. АССГ е отхвърлил молбата на ГЕРОБАД ЕООД за изменение на посоченото решение в частта за разноските. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от директора на Дирекция ОДОП София, в която са релевирани доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се деловодни разноски. Срещу определението на АССГ е подадена частна жалба от ГЕРОБАД ЕООД, чрез адв. И. Младенов от САК, в която се иска делото да бъде върнато на същия съд със задължителни указания за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят на ГЕРОБАД ЕООД разноски в размер на 1170 лв. вместо присъдените 450 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба и частната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и частната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество, основателни. С РА Р-22220520001392-091-001 от 27.10. 2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 587/12.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София, са установени задължения на ГЕРОБАД ЕООД по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчния период 01.09.2017 г. 31.01.2019 г. в размер на 7561, 13 лева и е начислена лихва в размер на 1732, 27 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на началника на Сектор "Ревизии" при ТД на НАП София. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, както и приетата по съда ССчЕ, е приел, че РА е издаден при изначална липса на материална компетентност на възлагащи орган Г. Василковска Новакова, която не е притежавала компетентност за възлага ревизии и да издава РА. Горният извод е мотивиран от констатацията, че административният орган не е представил доказателства за това, че същият служител към датата на издаване на ЗВР (11.03.2020 г.) и последващата такава от 24.06.2020 г., както и към датата на издаване на РА (27.10.2020 г.) да е бил надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП-София за орган, който може да възлага ревизии именно на ГЕРОБАД ЕООД. Наред с това, решаващият съд е посочил, че не са посочени доказателства как Г. Василковска Новакова е определена да бъде именно орган по възлагане при извършване на ревизията на ГЕРОБАД ЕООД протокол за случайно разпределение или друг документ, удостоверяващ, че ревизията е възложена именно на нея. Решението е неправилно. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирано в чл. 112, ал. 2, както и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и на служителите на териториалната дирекция, изпълнението на правомощията си по ал. 1 (вкл. по т. 4 възлагането и извършването на проверки и ревизии) и по ал. 2 на същата разпоредба, а териториалната компетентност на съответния териториален директор е определена в нормата на чл. 8, ал. 1 и сл. ДОПК. В конкретния случай със Заповед РД-01-8181/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София, приложена към административната преписка, на основание чл. 11, ал. 2 ЗНАП, вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е оправомощена Г. Василковска Новакова да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 10.05.2019 г. Същата е посочена и в персоналния обхват и на Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, като орган по приходите, който да упражнява правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 18.02.2020 г. Заповедта не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към момента на издаване на ЗВР (11.03.2020 г.) и последващата такава от 24.06.2020 г., както и към датата на издаване на РА (27.10.2020 г.) Следователно Г. Василковска Новакова е заемала някоя от длъжностите (изрично изброени в чл. 7, ал. 1 и сл. ЗНАП), която и придава качеството орган по приходите (виж Заповед 980.1/30.12.2012 г. на Директора на ТД на НАП София, с която Г. Василковска Новакова е преназначена на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София от 01.11.2012 г.). Същата е поименно посочена в нарочна заповед, с която директорът на съответната териториална дирекция я упълномощава на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да упражнява правомощията му по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и възлагащият орган е териториално компетентен съобразно правилата по чл. 8 ДОПК. С оглед горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Не са опорочени и последващите му процесуални действия по изменяне на ЗВР и по издаване на заключителния акт в производството. Нито в ДОПК, нито в ЗНАП съществува нормативно изискване органите по приходите да бъдат оправомощени от съответния директор на териториална дирекция за възлагане на ревизия на конкретно задължено лице. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд в тази насока. Аналогично в приложимите разпоредби липсва регламентация с императивни правила за определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Приемайки извод за нищожност на оспорения РА, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Този пропуск се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски от касатора - директора на Дирекция ОДОП София ще се произнесе първоинстанционния съд съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. При такъв изход на спора частната жалба на ГЕРОБАД ЕООД срещу Определение 2656 от 31.03.2022 г. по адм. д. 5250/2021 г. на АССГ за изменение на посоченото решение в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение