Решение № 12596 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2014 г.

Решение № 12596 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 5660 от 12.09.2014 г., постановено по адм. д. № 5297 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта му с която, по жалба на Секандар Камбари, гражданин на Афганистан, е отменено Решение № 2972 от 14.04.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, в частта, с която на това лице е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се иска отмяната на решението, предмет на контрол, в обжалваната част. В останалата му част, Решение № 2972 от 14.04.20104 г. не е обжалвано и е влязло в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество иска нейното уважаване. Представя писмени бележки. Ответникът моли съдебното решение, в обжалваната част, да остане в сила по съображения, изложени в писмена защита. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение (ВАС), като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната част, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че преценката на заместник-председателя на ДАБ относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут е непълна. Съдът е съобразил, че в административното решение не са обсъдени фактите досежно наличието на подадени молби за предоставяне на хуманитарен статут от съпругата на Секандар Камбари и неговите две деца, които също се намират в България. Като е взел предвид съображение 18 и 19 от Директива 2011/95, разпоредбите на ЗУБ, гарантиращи зачитане правото на семеен живот и запазване целостта на семейството - чл. 8, чл. 9, чл. 22 и чл. 34 и това, че в оспореното решение административният орган въобще не е обсъдил факта, че лицето има две деца и съпруг в България, съдът е направил извод за постановяването му в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 35 АПК. Изложил е съображения, че по молбите на всички членове на семейството трябва да има непротиворечиви решения, тъй като се преценяват едни и същи обстоятелства. В спорната хипотеза не е преценена ситуацията, свързана с личното положение на молителя, неговата съпруга и двете им деца, което би било, според съда, предпоставка за приложение на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Според състава на АССГ такава предпоставка се явява и здравословното състояние на Секандар Камбари, необсъдено от административния орган. Това негово състояние, както и възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ на Секандар Камбари в държавата му по произход, също не са изследвани в оспореното административно решение и преценени с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения и като се е позовал на цитирана съдебна практика на Върховния административен съд, съставът на АССГ е отменил решението, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал преписката на ответника за ново произнасяне. Решението, в обжалваната част, е правилно, но при съобразяване на изложеното по - долу: Видно е от приложените по делото доказателства, че с решения на два различни състава на АССГ по жалбите на децата на Секандар Камбари - Мохамад Махди Камбари (непълнолетен и към настоящия момент по българското право) и Мохамад Реза Камбари, административните решения на ответника, с които им е отказано предоставянето на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ са отменени, а преписките са върнати на органа за ново произнасяне. От направената справка в деловодната система на ВАС не се установи тези решения да са обжалвани, а по настоящото дело не се твърди и установява да са постановени други решения от административния орган, които да са влезли в сила. Производството по делото на съпругата на лицето и майка на двете деца - Фатема Камбари във връзка с търсената от нея закрила по ЗУБ не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това, като е отменил спорното решение на заместник - председателя на ДАБ и му е върнал преписката за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приложил правилно закона в настоящия случай. Наред с това, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 АПК и специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ (в приложимата редакция) да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В тази връзка в хода на административното производство, освен преценка досежно спазване принципа на целостта на семейството, не е извършена и такава на личното положение на молителя и семейството му с оглед положението в Пакистан. Прието е за установено, че Секандар Камбари е напуснал Афганистан през 1992 г., като в периода до пристигането му в България през Турция през 2012 г., той, заедно със семейството си, е живял в Пакистан, където са родени и двамата му сина Мохамад Реза Камбари и Мохамад Махди Камбари, също кандидати за статут. В тази насока основателно се явява възражението по т. 1.4. от писмените бележки по същество на спора, представени пред първоинстанционния съд от процесуалния представител на оспорващия. Преценка в тази насока следва да се извърши при новото произнасяне от административния орган на основание чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с § 77 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУБ, публикуван в ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г. Неправилно е прието от съда, че административният орган не е обсъдил фактите във връзка със здравословното състояние на Секандар Камбари, не е изложил съображения в тази насока, не е изследвал, дали в страната на произход съществува възможност за оказване на адекватна медицинска помощ на лицето и не е преценил здравословното му състояние с оглед чл. 9, ал. 8 ЗУБ. При провеждане на интервюто на 20.11.2012 г. кандидатът за закрила е заявил, че е добре, а на 12.06.2013 г. е съобщил за болки в стомаха, но е заявил, че може да бъде проведено интервюто. В приложението към регистрационния лист на кандидата за закрила с вх. № УП 5553 от 19.11.2012 г. е отразено при извършения медицински преглед: "Discopatia L4 - L5". Други пречки от здравословен или психичен характер не са заявени от кандидата и не са предоставени други данни относно здравословното му състояние, нито за заявени в молбата му за закрила. Нещо повече, в жалбата на лицето срещу спорното административно решение до първоинстанционния съд се твърди, че причините за напускане на страната са свързани с наличието на заплаха за живота му и неговата сигурност. Тази заплаха, според изложеното пак там, не може да бъде пренебрегната, поради невъзможност лицето да се обърне към полицията, а талибаните реално контролират по - голяма част от територията на Афганистан. Изрично е посочено, че ако се прибере в родното си село, хората, които са присвоили земите му ще тълкуват неговото появяване като претенция за възстановяването им и ще убият него и семейството му, което ще го последва. Доводи във връзка със здравословното състояние на Секандар Камбари, в това число относими към престоя му в болницата на затвора, респективно с необсъждането му от административния орган, не са направени. Административният орган не е бил сезиран с искане, обосновано с причини от здравословен характер, а доказателствата, представени с оглед установяване на това състояние са приобщени едва в хода на съдебното производство (с изключение на амбулаторен лист от Медицински институт при МВР). По изложените съображения, съдебното решение, предмет на контрол, в обжалваната част, следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно като резултат, като при новото произнасяне административният орган следва да съобрази дадените по-горе указания в настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,