Решение № 33 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2008 г.

Решение № 33 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от управителя К. Г., приподписана от адв. Н. Г. от Хасковската адв. колегия срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 12.II.2008 г. постановено по в. гр. д. № 781/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата П. Д. К. от [населено място] - ищец по делото счита, че жалбата е неоснователна, а присъждането на търсената от него сума по чл. 225, ал. 3 от КТ - законосъобразно. С определение № 755 от 13.VII.2009 г. състав на IV г. о. на ВКС на РБ по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК по въпросите за дължимостта на обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ в периода, в който е било спряно изпълнението на решението по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ на основание чл. 236 от ГПК (отм.) с определение № 5/29.I.2001 г. по гр. д. № 2454/2000 г. на III г. о. на ВКС, както и относно необходимостта ищецът да заяви еднократно или постоянно готовността си да заеме работата, на която е възстановен, при наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос. Освен това е поставен и процесуалния въпрос за тежестта на доказване на факта на оставане без работа поради недопускането на работника от страна на работодателя да заеме длъжността, на която е възстановен. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ищецът П. Д. К. от Д. е предявил иск срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ за присъждане на сумата 8415.50 лв, както и лихва за забава в размер на 550 лв за периода от 28.VIII.2000 г. до 7.Х.2002 г., когато е бил възстановен на работа. Той е бил възстановен на работа на длъжността "шофьор" към ответното дружество с решение на Хасковския окръжен съд по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ по гр. д. № 214/1999 г., оставено в сила с решение на ВКС на РБ, III г. о. № 1164/2000 по гр. д. 2184/1999 г. В рамките на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ той заявил готовността си да заеме длъжността си, но не бил допуснат от работодателя, който се позовал на направено искане за спиране изпълнението на решението по чл. 344 от КТ във връзка с молба за отмяна на това решение. С решение № 365 от 30.Х.2007 г. на Димитровградския районен съд по гр. д. № 700/2002 г. исковете по чл. 225, ал. 3 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава са отхвърлени като неоснователни. Хасковският окръжен съд с решение № 23/12.II.2008 г. по гр. д. № 781/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е пререшил спора, като е уважил предявените претенции до размер на сумата 4 340.56 лв по иска с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ и за сумата 180.07 лв обезщетение за забава равняващо се на законната лихва, общо за сумата 4520.63 лв. По делото е установено по безспорен начин влезлия в сила съдебен акт за уважаване на претенциите по чл. 344 от КТ на ищеца, включително и в частта му за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението с решение № 1164 от 28.VII.2000 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 2184/1999 г. Приложено е заявление с вх. № 665/28.VIII.2000 г. на ищеца за негова готовност да започне работа в ответното дружество, отговор на ответното дружество № 610 от 30.VIII.2000 г. до ищеца, в който изпълнението на съдебното решение за възстановяване на работа е обвързано с направено искане за спиране на изпълнението на решението по подадена молба за отмяна. На 1.IХ.2000 г. със заявление № 620 ищецът е заявил, че очаква от работодателя да го уведоми кога да се яви на работа след резултата по искането за спиране по молбата за отмяна. От приложеното гр. д. № 2454/2000 г. на III г. о. на ВКС по молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) е видно, че с определение № 5/29.I.2001 г. на основание чл. 236 във връзка с чл. 218б ал. 3 от ГПК (отм.) е спряно изпълнението на решение № 1164/28.VII.2000 по гр. д. № 2184/1999 г. на III г. о. на ВКС след внасяне на обезпечение в размер на 1198.77 лв от молителя [фирма] Д. От мотивите на определението е видно, че спирането е постановено само по отношение на осъдителните претенции по чл. 225 от КТ и по чл. 221, ал. 2 от КТ, не и по конститутивната претенция за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност. Поради това очевидно спирането на изпълнението на влезлия в сила съдебен акт на Хасковския окръжен съд за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ няма връзка с поставения от жалбоподателя въпрос за дължимост на обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ за периода на спиране на изпълнението по молбата за отмяна. Поради това ВКС приема, че това възражение е неоснователно и не следва да се изключва периода на дължимост на обезщетението по време на спиране на изпълнението от внасяне на обезпечението от 13.II.2001 г. до произнасяне на ВКС по молбата за отмяна с решение № 1428/5.Х.2001 г. по гр. д. № 2454/2000 г., с което тя е оставена без уважение. От копието от трудовата книжка на ищеца е видно, че в периода от възстановяването му на длъжността с влязлото в сила решение на ВКС на 28.VII.2000 г. до 7.Х.2002 г. когато е подписано допълнително споразумение към трудовия договор между ищеца К. и работодателя, той не е заемал длъжност по трудово правоотношение, поради което претенцията е доказана по основание. По въпроса дали се налага ищецът, когато е възстановен на работа с влязъл в сила съдебен акт по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ той непрекъснато, ежедневно да установява своята готовност да започне работа или е достатъчно негово еднократно изявление на готовност за това, по който са приложени противоречиви решения на III г. о. на ВКС, настоящият състав счита, че е достатъчно ищецът да изяви еднократно своята готовност да постъпи при ответника на заеманата длъжност, с което в изпълнение на задължението си по чл. 291, т. 1 от ГПК по противоречивата съдебна практика посочва коя практика счита за правилна. При така изложените до тук мотиви, настоящият състав на ВКС на РБ намира, че изводите в обжалваното решение на Хасковския окръжен съд за уважаване на предявените претенции до посочените размери в съответствие с данните от съдебно счетоводната експертиза до размер на сумата 4340.56 лв обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ и 180.07 лв лихва за забава за периода от 1.Х.2000 г. до 25.Х.2002 г. са обосновани от фактическа страна и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Поради това с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила. Поради липса на направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция от ответника по касация П. К. ВКС не се произнася по този въпрос. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение