Решение № 1063 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2014 г.

Решение № 1063 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуален представител, срещу решение № 10110/17.07.2014 г. по адм. дело № 15051/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 157-О3 от 28.02.2012 г. на заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, като прави и възражение за прекомерност на присъденото на другата страна юрисконсултско възнаграждение и иска присъждане на КФН на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, като твърди несвоевременност на направеното възражение за прекомерност на присъдените в първата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното в настоящето производство съдебно решение е постановено след като с решение № 14549/6.11.2013 г. по адм. дело № 10249/2013 г. е отменено решение № 5934/26.04.2013 г. по адм. дело № 4408/2012 г. на тричленен състав на ВАС, второ отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като касационната инстанция е дала задължителни за втората първа инстанция указания - а именно да изиска от издателя на акта доказателство за връчване на ЗД "Бул Инс" АД на заповед № 12/12.01.2012 г. на заместник - председателя на КФН, с оглед установяване на възникнало за дружеството задължение и наличие на основание за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. При новото разглеждане на делото тричленният състав на ВАС е приел за установено, че е сезиран със жалба срещу решение № 157-03 от 28.02.2012 г. на заместник - председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, на основание чл. 302, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 63, т. 2 от Кодекса за застраховането, е наложена ПАМ, изразяваща се в задължаване на застрахователното дружество в 7-дневен срок да представи в КФН мотивирано искане съгласно изискванията на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/2006 г. за одобрение на метод за образуване към 31.12.2011 г. на резерв за възникнали, но непредявени претенции за застраховките "Гражданска отговорност" за автомобилистите, "Зелена карта" и гранична застраховка "Гражданска отговорност", при което дружеството да избере метод, при прилагането на който размерът на резерва да бъде не по - нисък от пазарния му дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, определен съгласно заповед № 12/12.01.2012 г. на заместник-председателя на КФН и да определи размера на резерва, образуван по избрания от него метод. Решението на заместник-председателя на КФН е издадено от компетентен орган, съдържа всички необходими раквизити, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По делото липсват доказателства за връчване на заповед № 12/12.01.2012 г. на заместник-председателя на КФН, същата не е оповестена на сайта на КФН. По делото има единствено данни за изпращане на електронно съобщение, но не и за получаването му, каквито не се установени и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Посоченото административнопроизводствено нарушение е съществено, тъй като в оспореното решение има позоваване на нея и същата е свързана с възложеното на дружеството задължение и наличието на основание за налагане на ПАМ. Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава, според което на дружеството е било известно съдържанието на заповедта, която не е оспорил и е обвързан от предписанията й. Отделно от това същият не е твърдял в жалбата си, че определеният в нея общ за пазара очакван размер на непредявените претенции, е неправилно изчислен, а досежно определения му пазарен дял. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при изпълнение на задължителните указания на първата касационна инстанция и не страда от посочените в касационната жалба пороци. Както е посочено и в особеното мнение, заповед № 12/12.01.2012 г. съдържа белезите на административен акт като властническо волеизявление и е със задължителен характер за адресатите си, между които е и ответникът по касация. За да породи спрямо него правните си последици, същата следва да бъде съобщена по някой от способите в чл. 61 от АПК, каквото съобщаване в случая не е доказано от носещия тежестта да го докаже - касатор в настоящето производство. Както е посочено и в жалбата срещу оспореното решение, с което е наложена ПАМ, простото узнаване на параметрите на общия пазарен дял на непредявените претенции, не е равнозначно на съобщаването на акт с изискуемата от Наредба № 27/2006 г. форма, реквизити, съдържащ права и задължения за адресатите му, който в определен срок след съобщаването му може да бъде оспорен от тях. Освен това следва да се има предвид, че застрахователното дружество е изпълнил задължението си да направи изискуемото от Наредбата мотивирано искане, но му е наложен ПАМ и е задължено да представи ново искане, съобразено с параметрите по несъобщената му заповед. Правилна е преценката на мнозинството на тричленния състав на ВАС за наличие на съществено административно процесуално нарушение, изразяващо се в несъобщаване на заповедта, с която дружество е било задължено да съобрази повторното си мотивирано искане, което води и до незаконосъобразност на решението, с което му е наложена ПАМ. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях (чл. 22 ЗАНН). Тази им роля определя значението им за преодоляване на допуснатите нарушения на регулаторния режим. В случая не е установяване наличието на основание за налагане на ПАМ, тъй като вмененото на дружество задължение със заповед № 12/12.01.2012 г. не му е било съобщено надлежно. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Възражението на касатора за прекомерност на присъдените в първата инстанция разноски се прави за пръв път с касационната жалба, поради което е просрочено и няма възможност за произнасяне по него по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия