Решение № 13424 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2010 г.

Решение № 13424 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Димитров от гр. Кюстендил против решение № 189 от 12.07.2010 г. по адм. д. № 159/2010 г. на Кюстендилския административен съд. С него е обявена за нищожна заповед № РД -00-391/12.04.2010 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи и регистъра към него, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Гола Велика". Релевирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - кметът на Община Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Влаинка Зарева Христова и Росен Асенов Христов не се явяват и не изпращат представител. В писмен отговор, по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК оспорват касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира, че административният съд правилно е обявил за нищожна заповедта на кмета на община Кюстендил, тъй като тя е издадена на 12.04.2010 г., след като със заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и регистри за землището на гр. Кюстендил и последната е влязла в сила. Счита, че правилно съдът е приложил нормата на § 4к, ал. 13 от ЗСПЗЗ като приел, че кметът на общината не е бил компетентен да я издаде, което води до нищожност на издадения акт. С горните аргументи обосновава законосъобразност на решението и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Кюстендилският административен съд, сезиран с жалбата на Влаинка Зарева Христова и Росен Асенов Христов, е прогласил нищожност на заповед № РД-00-391/12.04.2010 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която, на основание чл. § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи и регистъра към него, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Гола Велика", землището на гр. Кюстендил, като в регистъра към плана имот № 83.282 е записан вместо на Асен Стойков Христов /наследодател на оспорващите/, чието име е заличено, на Димитър Василев Димитров. За да постанови този правен резултат, съдът съобразил разпоредбата на § 4к, ал. 13 от ЗСПЗЗ, определяща, че до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри кметът на общината издава заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти, но след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение. Съобразил, че оспорената заповед е издадена от кмета след одобряване на кадастралната карта, откъдето извел извод, че оспорената заповед е издадена при липса на материална компетентност за постановяването й, поради което е нищожна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно - при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед на Кмета на община Кюстендил от 12.04.2010 г. е издадена след като е влязла в сила заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, са одобрени кадастрална карта и регистри за землището на гр. Кюстендил. Съгласно § 4к, ал. 13, т. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ /нова - ДВ, бр. 10 от 2009 г.), до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри кметът на общината издава заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти. Съгласно т. 2 от посочената разпоредба, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение. От това следва, че издаденият от кмета административен акт е издаден при липса на материална компетентност, поради което е нищожен. Изведеният от анализа на изричната норма на § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ в съвкупност с § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в този смисъл извод е законосъобразен и обоснован. Издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде, т. е. кметът е нямал компетентност за издаване на оспорената заповед № РД-00-391/12.04.2010 г. и в съответствие с правомощията си съдът правилно е прогласил нищожност на процесния административен акт. Доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Правилен е изводът на съда, че оспорваната заповед е с предмет изменение на регистъра към ПНИ. При тези обстоятелства, при липсата на компетентност на издателя на акта правилно административния съд с решението, предмет на касационната жалби, е обявил неговата нищожност. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод . Правилно е приложил чл. 168, ал. 2 АПК и чл. 172, ал. 2 АПК, и обявил нищожността на акта, дори при липса на изрично искане за това. Твърдението, че съдът е следвало да приложи специалния закон - ЗСПЗЗ, а не ЗКИР не намира опора в данните по делото. Съдът е приложил именно ЗСПЗЗ, и конкретно § 4к, ал. 13 от ПЗР на този закон. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, IV отделение,