Решение № 3430 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2015 г.

Решение № 3430 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от главния секретар на Министерството на културата /МК/, чрез процесуален представител, и Сдружение "Българска асоциация за погребална култура" /БАПК/ със седалище и адрес на управление в гл. София, представлявано от председателя Цветана Гочева, срещу решение № 2320/6.04.2015 г. по адм. дело № 11852/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Българска асоциация за погребална култура" срещу решение с изх. № 97-00-74/17.11.2014 г. на главния секретар на Министерство на културата в частта му по т. 1 и т. 8 по заявление вх. № 97-00-74/24.10.2014 г., отменено е решение изх. № 97-00-74/17.11.2014 г. на главния секретар на Министерство на културата в частта му по точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по заявление вх. № 97-00-74/24.10.2014 г. и административната преписка е върната на административния орган за повторно разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Касаторът - Главен секретар на МК навежда доводи за неправилност и незаконосъборазност на съдебния акт в частта с която е отменено негово решение изх. № 97-00-74/17.11.2014 г. в частта му по точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по заявление вх. № 97-00-74/24.10.2014 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Касаторът - Сдружение "Българска асоциация за погребална култура" навежда доводи за неправилност и незаконосъборазност на съдебния акт в частта което е отхвърлена жалбата на "Българска асоциация за погребална култура" срещу Решение изх. № 97-00-74/17.11.2014 г. на главния секретар на Министерство на културата в частта му по т. 1 и т. 8 по заявление вх. № 97-00-74/24.10.2014 г. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение административният съд е е приел за установено, че Сдружението е подало заявление за достъп до обществена информация с вх. рег. № 97-00-74/24.10.2014 г. до министъра на културата във връзка с предходно решение № 97-00-69/10.10.2014 г. и писмената справка към него от 14.10.2014 г. Търсената информация е относно обект "Разширение и цялостно оформление на "Алея на творците" и Сакрално пространство "Ротонда" в Централни софийски гробища" и е формулирана в следните точки: 1/ Факти и обстоятелства, които определят темпа на реализацията на обекта при договорен през 2010 г. проект и финансиране, предвидено от МК, - в периода преди приемане на Решение № 9/24.01.2013 г. на СОС и след него, както и да се посочат причините за късно започналите строително-монтажни дейности през 2014 г., ведно със съответните документи; 2/ информация в пълен обем за подбора при проведената обществена поръчка - заповед за назначаване на комисията и нейния състав, явили се кандидати, заключение на комисията, протоколи и заповеди във връзка с обществената поръчка; 3/ обжалвания в хода на процедурата по реализация на замисъла на който и да е етап - етап и година, жалбоподател, предмет на обжалване, орган, пред който се обжалва; 4/ размер на дължимите суми по договор № РД-11-03-046/27.04.2010 г. за възлагане на изготвяне на проект за благоустрояване, разширяване и оформяне на "Алея на творците"; 5/ Промени на договорените суми по т. 4 /ако има промени/ - причини, основание както и документи и приложения относно промените; 6/ Договорът, по който през 2012 г. са изплатени средствата в размер на 17 400 лв. "за изготвяне на технически проект" /както пише в справката/; 7/ информация в пълен обем за изплатените през 2013 г. средства: за СМР /по справка в размер на 303 155-54 лв./ - вид СМР, време на изпълнение, изпълнител, документи за извършените дейности; за изготвяне на актуална техническа спецификация /по справката в размер на 18 300 лв./ - спецификацията и договора, по силата на който е изготвена, ведно с приложенията; предходна техническа спецификация, чиято актуализация се е оказала необходима, и договора, по който е изготвена ведно с приложенията; 8/ информация в пълен обем за изплатените през 2014 г. средства за СМР /по справката в размер на 155 222,41 лв./ - вид, време на изпълнение, изпълнител, договор за възложените СМР, документ за приемане на извършеното и друга относима информация. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта му по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 като постановено в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на ЗДОИ, а в частта по т. 1 и т. 8 жалбата е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По касационната жалба на главния секретар на Министерството на културата: Касационната жалба е неоснователна. Правилни са доводите на съда по отношение на т. 2 от от административния акт, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, указваща, че достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, не е приложима поради наличието на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. От предмета на искането е видно, че заявителят цели именно да си състави мнение за работата на задължените субекти и дали те спазват принципите на самостоятелност и безпристрастност. Преценката за наличието на надделяващ обществен интерес лежи върху административния орган, съобразно принципа на служебно начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от данните по делото обаче, той не е изложил мотиви в тази насока. Ето защо твърдението в касационната жалба за липса на надделяващ обществен интерес е неоснователно. Споделят се изводите, че възможността да се получи информация чрез публичен електронен регистър не е регламентирана като основание за отказ по ЗДОИ. По отн. на т. 4 от административния акт и изложените мотиви в тази насока съдът правилно е съобразил, че исканата информация е за общия размер на сумите, които се дължат по договора, а не за изплатената сума. Търсената информация е свързана с предоставената информация с Решение № 97-00-69 от 10.10.2014 г., но не е идентична с нея, ето защо решаващият състав правилно е приел, че исканата информация по т. 4 не е дадена. По отношение на т. 5, 6 и 7 касаторът е изложил бланкетни твърдения за неправилност на съдебното решение, поради което касационната инстанция следва да се произнесе само по реда на чл. 218, ал. 2 АПК по съответствието с материалния закон и намира, че съдът правилно е изтълкувал и приложил цитираните от него материалноправни норми на ЗДОИ. По касационната жалба на "Българска асоциация за погребална култура": Касационната жалба е неоснователна. Доводът, че по т. 1 от заявлението, че е поискан не анализ, а предоставяне на информация за факти и обстоятелства и изложени погрешни мотиви в тази насока от решаващия състав не се споделят от настоящата инстанция. Макар словесно питането да оформено като искане за предоставяне на "факти и обстоятелства, които определят темпа на реализацията на обекта при договорен през 2010 г. проект и финансиране, предвидено от МК, - в периода преди приемане на Решение № 9/24.01.2013 г. на СОС и след него, както и да се посочат причините за късно започналите строително-монтажни дейности през 2014 г., ведно със съответните документи" то съпътстващите дейности като определяне на темпа на реализацията на обекта и анализ /обективен-субективен/ на причини недвусмислено следва да се асоциират с последващи аналитични действия от страна на администрацията, които не са предмет на ЗДОИ, ако изначално не са съхранявани като възложен и приложен по преписката изготвен анализ в хода на обичайната дейност на администрацията. Такова определяне на темпа на работа и анализ на причините за късно започналите СМР не е правено от административния орган, ето защо не възниква задължение за административния орган да изготвя нова информация. По отношение на искането по т. 8 тричленният състав на ВАС споделя мотивите на първоинстанционния съд, че исканата информация е била предоставена. От административния орган е бил предоставен протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР към 24.07.2014 г. /л. 20 и л. 21 по делото/. Данните съдържат в обобщен вид исканата със заявлението информация. Касаторът оспорва изчерпателността на предоставената информация, но не подкрепя твърденията си с конкретни факти. Видно от формулираното питане се иска информация за изплатени средства и разбивки /по справка/ в размер 155 222,41 лв., а от предоставената информация от административния орган е видно, че размерът на изплатените средства по СМР е дори в по-голям размер. Изтъкнатите за пръв път в касационната жалба доводи, че е следвало да се предостави и самия договор и платежните нареждания, са неоснователни, тъй като тези документи не биха съдържали и друга, непредоставена информация за вида на СМР и стойността им. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение