Решение № 613 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7770/2013 г.

Решение № 613 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7770/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Иванов Корчев, с. Студена, ул. "Йордан Корчев" № 8, община Перник, срещу решение № 90 от 22.04.2013 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 89/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Корчев срещу решение № 155 от 05.02.2013 г. на началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Перник, с което е отнето разрешението му за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и оръжието е иззето. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Съдът не направил разграничение между различните хипотези на чл. 15 и 18 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Не изложил мотиви защото приема идентичност на двете хипотези още повече, че по делото касаторът представил решение по гражданско дело № 60/2013 г. на Районен съд, гр. Перник, което установявало, че е частично оневинен. Сочи, че заповедта за защита е привременна мярка. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспореното решение на началника на районното управление. Ответникът по касационната жалба - началникът на Второ районно управление "Полиция", гр. Перник, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. Сочи, че чл. 19 ЗЗДН е в подкрепа на мотивите на съда. Действието на привременните мерки по Закона за защита от домашно насилие е породено ex lege и не може да се премахне с обратна сила, като разрешението на закона е в съответствие с целта му, предвид характера на защитените отношения. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Корчев притежавал разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие № АЛ 193809. С разпореждане на съдията, на основание чл. 18, ал. 2 ЗЗДН, на началника на районното управление бил изпратен препис от заповед за незабавна защита № 4, постановена по гражданско дело № 60/2013 г. на Районен съд, гр. Перник. Заповедта била издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН и с нея на Корчев били наложени мерки за незабавна защита по отношение на съпругата и детето му. На основание на заповедта органът издал решение, № 155 от 05.02.2013 г., с което на основание чл. 153, т. 6, чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ отнел разрешителното и иззел притежаваното оръжие. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел, че за целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия няма значение по реда на кое производство - по чл. 15 или по чл. 18, е наложена мярката. Приел за неоснователен доводът на Корчев, че мярката е временна, постановена по висящо съдебно производство и като такава не попада в приложеното поле на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Приел, че органът правилно, в съответствие с чл. 213, ал. 1 ЗОБВВПИ, иззел притежаваното огнестрелно оръжие. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора спора по делото е досежно прилагането на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБММПИ издаденото се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Както обосновано приел съдът, за целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е ирелевантно на кое основание е наложена мярката. За законодателя е достатъчен факта на налагане на мярка. Този факт по делото е безспорен. Законодателят не прави разлика нито с оглед на вида на мярката по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, нито с оглед на съдебния акт, с който е наложена. С оглед на това неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът правилно тълкувал и приложил релевантната нормативна уредба. Неоснователен е доводът на касатора и за необоснованост на извода на съда за наличие на визираната в нормата пречка за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и въз основа на тях извел обоснован фактически извод за наличие на визираната в чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБММПИ пречка за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. При извършената проверка съдът не констатира допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не сочи конкретен довод в подкрепа на това отменително основание. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил закона, обосновал фактическите си изводи и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд