Решение № 12415 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2011 г.

Решение № 12415 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна" срещу Решение № 1856/18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3400/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено Решение към ЕАД № 07BG002005J0005155/20070515 от 10.08.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", в частта, потвърдена с Решение № М47-767/21.09.2010 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл. 203, § 1 от Регламент № 2913/1992 г., чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС в тежест на "Моникс Марин сервиз" ООД, гр. Варна са определени като дължими за внасяне под отчет митни сборове и други държавни вземания по посочения ЕАД за мито в размер на 51.02 лв., за акциз - 1854 лв. и ДДС в размер на 398.87 лв. и Митнически пункт "Пристанище Варна" е осъден да заплати разноски в размер на 556.56 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради липсата на мотиви относно конкретните фактическите основания, обосноваващи отклонение от митнически режим, е неправилен. Счита, че мотивите към решението се съдържат в представената докладна записка, както и, че режимът не е осъществен, след като не е подадена и не е приета от митническите органи обобщена митническа декларация. Навежда довода, че стоката, която не е установена като налична в митническия склад тип "А" следва да се счита отклонена в количествата, посочени от административния орган. Сочи, че с влязло в сила на 28.05.2011 г. решение № 326/15.02.2011 г. по НАХД № 6167/2010 г. е потвърдено издаденото наказателно постановление на Началника на Митница Варна, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на "Моникс Марин сервиз" ООД за нарушение по чл. 234а, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗМ за отклонение на стоки по процесния ЕАД и същото следва да бъде съобразено при разрешаването на настоящия правен спор. В тези насоки излага подробни съображения, обосноваващи изложените в жалбата касационни основания и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба - " Моникс марин сервиз" ООД, гр. Варна, оспорва същата в писмен отговор и писмена защита по съществото на спора, в които излага доводите си за правилност на атакуваното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 3400/2010 г. по описа на Административен съд - Варна е Решение № 9300-637/10.08.2010 г. към ЕАД от 15.05.2007 г. с № 07BG002005J0005155/20070515, издадено от Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", в частта, потвърдена с Решение № М47-767/21.09.2010 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание на основание чл. 203, § 1 от Регламент № 2913/1992 г., чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС на "Моникс Марин сервиз" ООД, гр. Варна, са определени като дължими за внасяне под отчет митни сборове и други държавни вземания по посочения ЕАД за мито в размер на 51.02 лв., за акциз - 1854 лв. и за ДДС в размер на 398.87 лв. За да отмени решението на Началника на МП "Пристанище Варна", в частта му, потвърдена от Началника на Митница Варна, Административният съд е приел следното от фактическа и правна страна: "Моникс Марин сервиз" е титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад № А2999/00258, в който е складирана стоката по горепосочения ЕАД от 15.05.2007 г. При проверка на склада, извършена през декември 2009 г. са установени различия между дневника за складова наличност и стоките в склада. След съпоставка с данните от електронната система БИМИС, събрани при извършената през м. март проверка относно стоките, поставени под режим " митническо складиране" и неполучили ново митнически направление, е преценено, че от митнически надзор са отклонени 521 кутии цигари. При тези констатации е прието, че "Моникс Марин сервиз" ООД, в качеството си на складодържател, не е изпълнил регламентираното в чл. 107, ал. 1 от ЗМ задължение за неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхранение в митнически склад, поради което и на горепосочените основания са определени като дължими за внасяне под отчет митни сборове и други държавни вземания по посочения ЕАД в цитираните размери. След анализ на събраните в хода на делото доказателства, включително и на основното и допълнително заключение на вещото лице по проведената съдебно счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че съпоставката на представените ЕАД и деливъри нот сочи, че част от тях те не са намерили отражение в електронната система БИМИС, както и, че е налице несъответствие между количествата цигари, посочени като отклонени в констативния протокол и тези, фигуриращи в документите за складова наличност на дружеството. Съобразено е релевантното обстоятелство, че складодържателят притежава разрешение за облекчено деклариране от 01.01.2005 г., по силата на което може да използва облекчената митническа декларация DELIVERI NOTE, ведно с допълнителен документ "Облекчени декларации изнасяне", като периодът на отчитане е в рамките на календарния месец, а срокът за подаване на обобщаваща ЕАД за издадените през месеца DELIVERI NOTE, е до 10-я ден след изтичане на отчетния период. В обобщение е прието, че при липсата на осъществена от митническите органи пълна съпоставка между заприходените количества цигари по всички 32 бр. ЕАД и реализираните стоки, както и поради неизвършването на документална проверка по всички относими ЕАД и деливъри нот, изводът на административния орган за отклонение на 521 кутии цигари от режим "митническо складиране" се явява необоснован. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходима известна корекция на изложените мотиви. Съобразно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не обосновава извод за неговата незаконосъобразност в случаите, при които по - горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. Независимо, че цитираното тълкувателно решение, като прието при действието на Закона за устройство на съдилищата от 1952 г.(отм.) няма задължителна сила, а служи за " ръководство на съдилищата", то същото в цитираната му част се споделя от настоящия съдебен състав и го мотивира да приеме, че формираният в тази връзка извод на първоинстанционния съд е неправилен. Действително, в решението на Началника на МП не са конкретизирани всички релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи възникването на митническо задължение, но този порок е саниран с мотивите на решението на Началника на Митница Варна. В него са посочени както броя и вида на цигарите, складирани с посочената ЕАД, така и направените констатации при проверките относно: приемането на стоките от складодържателя без възражения, завеждането им в материалната отчетност и липсата на част от тях, при неустановено получаване на друго допустимо митническо направление. Тези конкретни уточнения позволяват да се провери законосъобразността на оспореното решение, поради което доводите на касатора във връзка със законосъобразността на акта по отношение на неговата форма са основателни. Настоящият състав не споделя тезата на административния орган за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на решението на Началника на МП - Варна. След като в съставените констативни протоколи от месец декември 2009 г. са отразени общо количествата цигари по 31 бр. ЕАД и наред с посочения недостиг са установени и количества, които надхвърлят регистрираните по ЕАД, то правилен е фактическият извод на първоинстанционния съд, че в склада са се съхранявали цигари от един и същи вид, но внесени с различни ЕАД. Именно това обстоятелство е налагало извършването на пълна съпоставка между заприходените количества по всички ЕАД с реализираната стока и с тази, констатирана при проверките, тъй като евентуалното отклонение на стоки от режим "митническо складиране" по процесното ЕАД би могло да се установи само след сравняването на всички тези параметри. Те са останали неуточнени в хода на административното производство, в резултат на което и в противоречие с чл. 35 от АПК не са се изяснили всички факти и обстоятелства от значение за случая. С това бездействие, митническите органи са допуснали съществено процесуално нарушение, което е повлияло пряко на формираната от издателя на акта воля и е обусловило незаконосъобразността на обжалваното решение. Неговите фактическите основания са останали неустановени по изискуемия се ред на главното и пълно доказване, поради което настоящият касационен състав намира за правилен обективирания в първоинстанционното решение идентичен извод. Той е обоснован от подробната преценка на събраните по делото доказателства, ценени съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, а изведените на тази база решаващи мотиви са логически издържани. Те не се опровергават от липсата на подадени от дружеството обобщаващи декларации за издадените "деливъри нот", тъй като тези доводи на касатора биха били относими при хипотеза, в която е извършена горепосочената съпоставка по всички ЕАД и процесното ЕАД и следващото от нея установяване на конкретните релевантни стойности. Единствено към тях могат да се отнесат правните последици на издадените документи за износ, но при недоказаност на констатацията за липси именно по спорното ЕАД, то сравнението на твърдяните от касатора неустановени количества с тези по коментираните деливъри нот, както и анализът на техните реквизити и доказателствена стойност е безпредметно. За преценката на законосъобразността на обжалваното решение на Началника на МП е ирелевантно и потвърждаването с влязло в сила решение на издаденото за съответното административно нарушение наказателно постановление. По аргумент от чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд относно: 1. извършването на деянието, 2. неговата противоправност и 3. виновността на дееца. При липсата на аналогичен текст за съдебните решения, отменящи или потвърждаващи оспорените наказателни постановления, тези съдебни актове по аргумент от чл. 302 от ГПК имат задължителна сила само относно валидността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Тъй като същото не е в отношение на преюдициалност, нито в колерация с производството по издаването на обжалвания административен акт, то от съдебно установената законосъобразност на наказателното постановление не следва същия извод относно решението на Началника на МП. Неговата законосъобразност подлежи на самостоятелна преценка от сезирания административния съд, който в случая е формирал правилния извод, че обжалваният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна. Предвид неустановеността на касационните основания, визирани в предявената жалба, настоящият състав приема, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение