Решение № 4213 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени искания от Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Княз Александър I 1, както следва - искане вх. 3054/24.01.2023г., поправено с вх. 3105/25.01.2023 г. и искане с вх. 11169/21.03.2023 г. по описа на Административния съд София-град, за отмяна на Решение 11881 от 20.12.2022 г., постановено по адм. дело 3761 по описа на Върховния административен съд за 2022 година.

С решението, чиято отмяна се иска, е отменено Решение 6745/17.11.2021 г. по адм. дело 1089/2020 г. на Административния съд София-град, с което са отхвърлени предявените искове и вместо това е постановено решение по съществото на спора, с което БНБ е осъдена да заплати на А. Христов с постоянен адрес в София [улица]обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 111 600, 00 лв. и 677 000, 00 евро (с левова равностойност 1 324 096, 91 лв.), ведно със законната лихва, считано от 21.06.2014 г. до подаване на исковата молба 13.06.2019 г., а именно в размер на 725 945, 36 лв., както и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба 13.06.2019 г. до окончателното изплащане, върху сумите 111 600, 00 лв. и 677 000, 00 евро (с левова равностойност 1 324 096, 91 лв.). Със същото решение е отменено Определение 551/24.01.2022 г., постановено по адм. дело 1089/2020 г. на Административния съд София-град и е оставено без уважение искането на БНБ за заплащане на разноски по делото. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на сумата от 5 230, 00 лева.

Като основание за предявяване на първото искане за отмяна (л. 29 до л. 44 от настоящото дело) се сочи чл. 239, т. 1, АПК откриване на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърди се от БНБ, че такива доказателства са писмо, изх. 1736/23.12.2022 г., на Х. Динев, директор Оперативни дейности при Корпоративна търговска банка АД ( в несъстоятелност) и писмо от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), изх. 10-0055/23.12.2022 година.

Искането за отмяна от 21.03.2023 г. (л. 150-162 от настоящото дело), е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Като нови писмени доказателства се сочат писмо на М. Пиерони от 22.12.2022 г. и писмо, изх. 336/17.03.2023 г. на А. Донов и К. Маринова синдици на КТБ АД. Искането на осн.чл. 239, т. 5 АПК се обосновава с доводи, че БНБ е била лишена от възможността да участва в делото и да упражни правото си на защита в пълнота. Твърди се допуснато от първоинстанционния и касационния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото, според искателя, спорът не им е бил подведомствен. Според искателя процесуалният ред за разглеждане на процесните искове е този по ГПК, а не по АПК. Изразява становище, че неправилното определяне на приложимия съдопроизводствен ред е довело до разглеждане на делото от две, вместо от три инстанции, с което БНБ е лишена от правото, конкретният спор да бъде разгледан от още една съдебна инстанция. По тези съображения се иска отмяната на решението на ВАС, Трето отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Претендират се разноски за настоящото производство.

Ответникът А. Христов с постоянен адрес в гр. София, [улица]представя възражения от 10.02.23г. и от 28.12.23г. по исканията за отмяна, с които ги оспорва, като неоснователни и недоказани, алтернативно като недопустими. Иска отхвърлянето им или оставянето им без разглеждане.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Исканията за отмяна са подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от с.р. АПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност.

По съществото на исканията за отмяна, Върховният административен съд приема следното:

За да постанови неблагоприятния за искателя съдебен резултат, Върховният административен съд е приел, от правна страна, че предявените от А. Христов против БНБ главни искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер на сумата от 111 600, 00 лв. и сумата от 677 000, 00 евро (негови налични парични средства по банкови сметки в КТБ АД към дата 20.06.2014 г.) са с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като вредите се претендират от действията на органите на БНБ по поставянето на КТБ АД под специален надзор и преустановяване изпълнението на всичките й задължения, вследствие на което не са изпълнени до край наредени от ищеца на дата 20.06.2014 г. банкови операции, изразяващи се в няколко парични превода от банковите му сметки в КТБ към банкови сметки в Инвестбанк АД Бордеро 819985 (в 10:36 ч.) за сумата от 49 900, 00 лв., Бордеро 823243 (в 11:07 ч.) за сумата от 61 700, 00 лв. и Бордеро 831237 (в 11:38 ч.), за сумата от 677 000, 00 евро. Преценил е, че в конкретния случай, е осъществен сложният фактически състав на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ причинена на Христов вреда, изразяваща се в непостъпване на сумите в размер на 111 600, 00 лв. и 677 000, 00 евро по банковите му сметки в друга банка и невъзможността му да оперира със собствените си парични средства, вследствие на незаконосъобразни действия на ответника по иска, предприети в изпълнение на Заповед К-21/3-1220 от 25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД л. 351 от адм. дело 1089/2020 г. (том II) по описа на Административния съд София-град.

Като разгледал счетоводното отразяване, дебитирането и кредитирането на сметките на лицето в КТБ, сторнирането и отхвърлянето на процесните три бордера и обсъдил приложимата правна рамка (Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС отменен), уреждащ правилата за работа на платежните системи; Правила за работа на системния компонент TARGET2-BNB (отменени); Закон за кредитните институции (ЗКИ)), Върховният административен съд е счел, че ищецът е предприел действия по прехвърляне на средствата си в КТБ към друга банка, преди поставянето на КТБ под специален надзор с Решение на Управителния съвет на БНБ 73 от 20.06.2014 г. и преди Заповед К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД. Посочил е, че когато са изпълнени всички условия, посочени в рамковия договор с платеца, доставчикът на платежни услуги не може да откаже да изпълни разрешено платежно нареждане, освен ако това е забранено от други приложими разпоредби на общностното или националното законодателство. Приел е, че платежните нареждания се смятат за въведени в TARGET2-BNB в момента на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул и могат да бъдат отменени само докато не бъдат въведени в TARGET2-BNB. Формирал е извод, че с анулирането на извършените преводи по силата на Заповед К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД и сторниране на въведените в TARGET2-BNB системата конкретни платежни нареждания, от БНБ е допуснато нарушение на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ (отменена), чл. 22 от Правила за работа на системния компонент TARGET2-BNB (отменени) и чл. 3, пар. 1 от Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа. Приел е, че, платежните нареждания на ищеца са породили правното си действие и изпълнение, но наредените и преведени суми са били сторнирани в изпълнение на Заповед К-21/3-1220 от 25.06.2014 г. на квесторите на КТБ АД. Формирал е извод, че с поставянето на КТБ под специален надзор, БНБ, в нарушение на регламентираната от европейските директиви защита на платците като потребители, и на платежните нареждания (Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа; Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции; Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО; Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) 1093/2010 и (ЕС) 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета), изрично е преустановила задълженията на КТБ за изпълнение на приети и обработени платежни нареждания.

Предвид така изложените съображения, касационният състав е приел, че обжалваното първоинстанционно на Административния съд София-град е неправилно като постановено при несъобразяване с установените по делото фактически обстоятелства и с материалноправните разпоредби на 78д, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 78е, ал. 1 ЗПУПС (отменен), чл. 119, ал. 3 ЗКИ (отменена), чл. 3, пар. 1 от Директива 98/26/ЕО, Директива 2001/24/ЕО, Директива 2007/64/ЕО и на Директива 2014/59/ЕС. Въз основа на тези мотиви, съдът е постановил неблагоприятното за искателя съдебно решение.

Първоинстанционният административен съд, за разлика от Върховния административен съд, за да отхвърли исковете е приел, че БНБ не е нарушила правото на ЕС и националното приложимо право за неотменимост на нареждането за превод по смисъла на чл.3, пар.1 от Директива 98/26/ЕО и чл.78д, ал.1 ЗПУПС от 2009г., тъй като по отношение на валутния превод, изобщо не е изпълнена заявката от КТБ към платежната система TARGET2-BNB,т.е. не е излъчено нареждане за превод , а по отношение на левовите преводи, хронологично, те са приети от системата БИСЕРА6 след решението на БНБ за поставянето на КТБ АД под специален надзор, с което се ограничава и дейността й, като й се забранява да извършва всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност.

Върховният административен съд в настоящия петчленен съдебен състав преценява като основателни исканията за отмяна в хипотезата на чл.239, ал.1, т.1 АПК. С исканията са представени новосъздадени документи, които обаче удостоверяват обстоятелства, съществували в хода на делото. Съдържащата се в документите информация е от съществено значение за правилното разрешаване на спора, но обстоятелствата в тях не са били установени и взети предвид при постановяване на решението.

С писмото на Х. Динев директор Оперативни дейности в КТБ ( в несъстоятелност) от 23.12.22г. се удостоверяват банкови операции, свързани с въпросните бордера, както и че гарантираният размер на влоговете на ищеца е прехвърлен към ФГВБ за изплащане на 06.11.2014г., а така също, че на 06.11.2014г. е осчетоводена цесия с цесионер АГРО-ЖА ООД за 650 000 евро.

С писмото на председателя на УС на ФГВБ от 23.12.22г. се удостоверява обстоятелството, че размерът на гаранцията, подлежаща на изплащане от фонда на ищеца, е 192 932,80 лева, с която сума ищецът се е разпоредил лично на 04.12.2014г. в обслужващата банка ПИБ АД-клон София.

С писмо от 22 декември 2022г., подписано от М. от името на трите централни банки Банка д`Италия, Дойче Бундесбанк, Банк дьо Франс е удостоверено, че плащане идентифицирано с подробностите, посочени в самото писмо за сума от 677 000 евро никога не е достигало до TARGET2.

С писмо от синдиците на КТБ АД ( в несъстоятелност) с изх. 336/17.03.23г. до БНБ се удостоверява, че за валутен превод , нареден на 20.06.2014г. с вальор 23.06.2014г. в размер на 677 000 евро с референция 32/15/00108383, не е формирано SWIFT съобщение, както и че в списъка по чл.64, ал.2 ЗБН на вземания, приети от синдика на КТБ АД, на ред 1 е включено вземането на АГРО-ЖА ООД в размер на 6 680 138,74 лв. част от което е цедирано от цедента А. Христов вземане за сумата от 650 000 евро, а така също, че след осчетоводяване на 06.11.2014г. на цесия с цедент А. Христов и цесионер АГРО-Ж. А. ЕООД за сумата от 650 000 евро и след прехвърляне на гарантирания размер на влоговете на А. Христов за изплащане към Фонда за гарантиране на влоговете в банки, А. Христов няма вземане към КТБ АД.

От съдържанието на документите въз основа на които се иска отмяната на влязлото в сила решение става ясно, че удостоверените в тях обстоятелства имат отношение към следните спорни въпроси излъчени ли са нареждания за превод в съответните платежни системи във връзка с Бордеро 819985 за сумата от 49 900, 00 лв., Бордеро 823243 за сумата от 61 700, 00 лв. и Бордеро 831237 за сумата от 677 000, 00, станали ли са те неотменими, както и налице ли е вреда за ищеца и ако да, в какъв размер. Тези въпроси от своя страна са от значение за преценката на съда относно наличието или не на елементите от фактическия състав на чл.2в ЗОДОВ вр. с чл.1 и за приложението им.

Неоснователно е възражението на ответника по исканията за отмяна, че обстоятелствата, посочени в документи, представени с исканията, не са нови, тъй като съдържащата се в тях информация е била предмет на изследване от съдебните експертизи. В заключението на съдебно-техническата експертиза ( лист 450-459 от първоинстанционното дело) се разяснява същността на системата TARGET2. Става ясно, че тя е изградена върху единна съвместна платформа, разработена и поддържана от централните банки на Германия, Италия и Франция, които я оперират в полза на Евросистемата, но нито в това заключение, нито в заключението на съдебно-счетоводната експертиза се коментира информацията, съдържаща се в писмото от 22 декември 2022г., подписано от Пиерони М. от името на трите централни банки Банка д`Италия, Дойче Бундесбанк, Банк дьо Франс.

Приетите заключения по делото пред административния съд не коментират и въпроса относно изплатения гарантиран размер на ищеца от ФГВБ за банковите му депозити в КТБ. В заключенията не се съдържа информация и по въпросите от значение за преценката относно наличието или не на вреда за ищеца, а именно има ли той вземане към КТБ в претендирания като обезщетение размер, съществува ли това вземане в патримониума на ищеца, налице ли е разпореждане от страна на ищеца с вземане към КТБ в полза на трето лице, включен ли е или не ищецът с прието вземане в Списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър.

Доказателствената тежест в процеса по ЗОДОВ е за ищеца, доколкото твърдените от него положителни факти в исковата молба са оспорени от ответника. В този смисъл, БНБ не може да бъде упрекната в бездействие по време на съдебното производство за ангажиране на доказателствата за обстоятелствата, за които се съдържа информация в представените с исканията писмени документи.

Представените писмени документи с исканията за отмяна, подадени от БНБ следва да се преценят от съда по съществото на спора с оглед принципа за дирене на истината, чието обезпечаване се цели именно с производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

По тези съображения, Върховният административен съд преценява, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1, т.1 АПК да бъде отменено влязлото в сила решение 11881/20.12.2022г.на Върховния административен съд, Трето отделение, постановено по адм. д. 3761/2022г., а делото се върне на друг състав на същия съд, което да започне от действия по приемане на представените с исканията за отмяна писмени доказателства.

Неоснователно е твърдението на БНБ за наличие на хипотезата на чл.239, т.5 АПК. Основанието по чл.239, т.5 АПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото. Правото на ефективна защита е гарантирано право, гаранции за което са установените в АПК и ГПК - процедура по призоваването на страната за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебни книжа по делото, участие в съдебните заседания лично или чрез пълномощник. В конкретния случай, по делото не са налице данни за лишаване на БНБ от участие в делото, както пред първата, така и пред касационната инстанция. Твърдението на БНБ, че спорът е разгледан по друг ред, а не по надлежния, който според нея е този по ГПК, с което се свързва твърдяното нарушение по чл.239, т.5 АПК, не попада във фактическите състави, визирани в посочената разпоредба.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 244 АПК, Върховният административен съд