Решение № 15353 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2020 г.

Решение № 15353 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е. Я., подадена чрез адвокат Г. Иванов, против Решение № 389/12.02.2020 г., постановено по административно дело № 2056/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-17-1841/06.12.2017 г. на Кмета на Район "Централен" при [община], нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Сочат се допуснати от съда нарушения, касаещи преценката за спазване на ЕКПЧОС, индивидуализацията на строежа и периодът на извършването му. Касационната жалба се поддържа от адвокат Г. Иванов, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки, като претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна – Кмет на Район "Централен" при [община], редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив, е заповед, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, представляващ "Двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.520.943. 2", находящ се в имот с идентификатор 56784.520.943 по КККР на [населено място] – имот частна общинска собственост, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа, които не са оборени от страна на жалбоподателя. Изслушано е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, чийто констатации съвпадат с фактите, установени в хода на административното производство и отразени в констативния акт. Строежът е описан по начин, който не буди съмнение относно неговата индивидуализация, въпреки обратните твърдения от страна на оспорващия. Не е спорно и обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и се намира върху имот – частна общинска собственост. Установен е и периодът, в който е извършен строежът – 1995 г. и 1996 г., което обстоятелство е относимо към преценката за неговата търпимост при условията на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, която правилно е отречена. Освен това, по този въпрос, както и относно наличие на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, Върховният административен съд се произнесъл при първоначалното разглеждане на спора. На следващо място, неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на чл. 8 ЕКПЧОС и недопустима намеса на държавата в случая. В тази насока, настоящият съд споделя мотивите на Административен съд – Пловдив, който е извършил подробен анализ на фактите, касаещи социалния статус, имотното състояние и броя на членовете на домакинството на жалбоподателя, съпоставил е личните му интереси спрямо обществения интерес, след което е възприел правилния извод за съразмерност и пропорционалност на оспорената заповед, с която се преследва законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. Въз основа на изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,