Решение № 6120 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2015 г.

Решение № 6120 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, чрез пълномощника му юрисконсулт Катя Симеонова срещу решение № 72 от 24 юни 2015 г., постановено по адм. дело № 70/2014 г., по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЗР-444 от 23 ноември 2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район за премахване на незаконен строеж "пристройка от допълващо застрояване - магазин" в УПИ II - 3495, в кв. 246а, по плана на гр. Дупница с административен адрес ул. "Орлинска" № 66, извършен от М. Д. Б. Със същото решение е осъден административният орган да заплати на М. Д. Б. разноски по делото в размер на 540, 00 лв. (петстотин и четиридесет лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и съдът да се произнесе по същество на спора. Претендират се присъждане на разноски за две съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. Д. Б., чрез пълномощника й адв. Емил Йовчев оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано, след като с решение № 4194 от 26 март 2014 г., по адм. дело № 16408/2013 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение е отменено решение № 212 от 04 ноември 2013 г., по адм. дело № 18/2013 г. на Административен съд Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, при спазване на дадените указания за установяване релевантните за приложението на нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ обстоятелства. За да отмени обжалваната заповед на началника на РДНСК - Югозападен район за премахване на незаконен строеж "пристройка от допълващо застрояване - магазин", находящ се в гр. Дупница, административният съд е установил, че неправилно административният орган е приел, че целият строеж е незаконен и нетърпим. Въз основа на доказателствата по делото е установил, че разпореденият за премахване строеж е изграждан поетапно като по-голяма част от магазинна част е построена през 1986 г. и е търпим такъв по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, тъй като бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Възприел е заключението на депозираното по дело становище на вещото лице и е посочил, че посочената част от строежа с площ от 23, 81 кв. м. е търпима и не подлежи на премахване съгласно действащите правила и нормативи по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), а нетърпима се явява само част от обекта към жилищната сграда с площ 2, 22 кв. м., изградена след 2008 г. - 2009 г. като само тази част подлежи на премахване с оглед правилото на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ., бр. 618 от 2007 г. За това е достигнал до извода за липсата на незаконен строеж, в неговата цялост (описан детайлно в обжалваната заповед), а само частта от него, която не е търпима, с площ 2, 22 кв. м. и на осн. чл. 146, т. 4 от АПК е констатирал незаконосъобразността на издадената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в първоинстанционното решение, мотиви. Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ (доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Видно от приетото от първоинстанционния съд заключение на назначеното по дело вещото лице, е установено, че процесният строеж в момента се използва като магазин за плодове и зеленчуци, а преди време е бил експлоатиран за продажба на авточасти. По отношение на конструкцията на сградата е констатирано, че две от стените на постройката са изградени от стоманобетонови панели, рамка с витрина и стоманени колонки с трислойна стена като производството на вложените в строежа едри панели е било прекратено около 1988 г. Обстоятелството за спиране дейността по производство на панелите е довело до извода, че строителството е изпълнено до тази година. От свидетелските показания на Величков и Клисарски е установен точният момент на изграждане на магазина. Двете лица са участвали пряко при изграждането на постройката през 1986 г. По отношение на тази част от строежа инстанцията по същество правилно е установила, че с оглед момента на изграждането на магазина, следва задължително да се разгледа въпроса за неговата търпимост, в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа с оглед нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са и дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно Закона за устройство на територията. По делото по безспорен начин се установява, че се касае за постройка от допълващото застрояване и е разположена на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия към УПИ ХV - 3494. Неправилен е изводът на инстанцията по същество за търпимост на обекта с оглед правилата на ЗТСУ (отм.). С оглед разпоредбите на чл. 112 от ЗТСУ (отм.) и чл. 113 от ППЗТСУ (отм.) застроеният обект не е търпим, както правилно навежда в тази насока аргументи касационният жалбоподател. Правилото на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ обаче допуска търпимост на магазина съгласно сега действащия Закон за устройство на територията. Текстът на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ допуска изграждането на постройки от типа на процесната да бъдат изградени на страничната регулационна линия и на уличната регулационна линия. Липсата на съгласие от собственика на съседния урегулиран поземлен имот, на което се е позовал първоинстанционният съд, не е елемент от допустимостта на постройката съгласно правилата и нормативите за извършване на строителството. Това съгласие би имало значение само относно законността на процесния строеж, за който не се спори по делото, че е незаконен. Поради това незаконният строеж, представляващ "пристройка от допълващо застрояване - магазин", изграден частично през 1986 г. отговаря на кумулативно въведените, в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, условия за неговата търпимост по сега действащият ЗУТ. Изводите на инстанцията по същество по отношение на разпореденият за премахване строеж, в допълнително изградената му част от 2, 22 кв. м. правилно е установила, че с оглед установените факти по делото, постройката е била изграждана поетапно. Както по-горе бе посочено в периода до 1996 г. магазинът е бил вече построен в по-голямата му част, обаче през периода на 2008 г. - 2009 г. е извършено допълнително изграждане на магазина с площ 2, 22 кв. м. и е изграден не от посочените по-горе стоманобетонови панели, а от носещи стоманени колонки и от гипсокартон, както и от други строителни материали. Предвид периода на изграждането му в частта досежно пристрояването, съдът правилно е постановил, че в заповедта е разпоредено премахването на целия строеж, а не на част от него, независимо, че не е търпим, поради което правилно е установил незаконосъобразността на цялата оспорената пред него заповед. С оглед изхода на спора, не са дължими претендираните от касационният жалбоподател разноски. Ответникът по касация е претендирал присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото не са представени доказателства за сторени такива разходи, в това число не е представено адвокатско пълномощно, обективиращо реално договорената и заплатена сума за оказаната услуга, както и не е представен списък по чл. 80 от ГПК, с оглед приложимостта на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Предвид изложеното, макар претенцията да е своевременно направена, то тя не е доказана. За това разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,