Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова

Особено мнение на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение 7171/01.12.2021 г. по адм. дело 5279/2020 г. по описа на Административния съд- град София в частта, в която е оставено в сила, е правилно. Решението и в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Административният съд не е приложил норми от правото на Европейския съюз и от националното право, които регулират спорното правоотношение. Съгласно чл. 74 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (обн. L ОВ. бр.302 от 19 октомври 1992 (отм.), когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване. Обезпечението се учредява чрез депозит в пари или поръчител. То не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно (чл.199, т.1 от Регламент (ЕИО) 2913/92). Съгласно чл. 162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата. За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви (чл.192 ЗМ - отм. ). Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне (чл.197 ЗМ). С решение 540/07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София е определена нова, по-висока митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102H0027964/13.05.2008 г. и съответно, нов размер на данъка върху добавената стойност, дължим от вносителя 2842 лева. Според мотивите на решението, разликата за доплащане възлиза на 2841,38 лева. Глобъл Транс Лоджистикс ООД било задължено да заплати публично държавно вземане данък върху добавената стойност в размер на 2841,38 лева заедно с лихви. Посочено е, че след влизане в сила на решението учреденият от Глобъл Транс Лоджистикс ООД депозит от 2842 лева ще бъде усвоен за погасяване на задължението. Съгласно разпоредбите на чл.54, 55 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност ( редакция от 28.12.2007 г.) данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне.) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със: 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната; 2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове (чл.59 ЗЗДС). Съгласно чл.90 ЗДДС в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса; 2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение. Анализът води до извод, че сумата 2842 лева, внесена от Глобъл Транс Лоджистикс ООД, представлява обезпечение не само на дължимите вносни мита, а и на другите задължения към държавата, в частност, на задължението за данък върху добавената стойност, което се определя от митническите органи. Поради това приложение намира разпоредбата на чл.192 ЗМ (отм.), според която за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихва. Щом сумата 2842 лева представлява обезпечение, тя не може да е източник на лихвоносно задължение и за времето от издаването на решение 540/07.10.2008 г. до отмяната му с влязло в сила съдебно решение. С административния акт на началника на Митница Аерогара София се определя публично задължение за данък върху добавената стойност. Отменяйки този акт като незаконосъобразен, съдът отрича съществуването на това задължение. Исковата претенция обаче няма връзка с публичното задължение, а с депозита, който го обезпечава. Цитираната в мотивите на касационното решение разпоредба на чл.219а ЗМ, която урежда връщането от митническата администрация на недължимо платени суми със законната лихва, не регулира спорното правоотношение. Тя се прилага в случаите, в които митни сборове (не обезпечения) са определени с незаконосъобразен административен акт. Намирам за основателно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл.3 б."а" от Договора за функциониране на Европейския съюз Съюзът разполага с изключителна компетентност, що се отнася до въпросите на митническия съюз, което означава, че съответните правни норми са приложими във всеки случай, свързан с митническия съюз. Поради това не приемам изразеното от мнозинството на съдебния състав мнение, че случаят няма връзка с правото на Европейския съюз и следва да бъде решен единствено с прилагането на национални правни норми. Произнасянето на Съда на Европейския съюз в отговор на преюдициалното запитване безспорно би имало значение за правилното решаване на спора. Към момента на възникване на спорното правоотношение е имал действие Регламент (ЕО) ) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически съюз на Общността (Модернизиран Митнически кодекс - отм.). Съгласно чл.56, глава втора от Регламент 450/2008 г., ако не е предвидено друго, тази глава се прилага за обезпечения на възникнали митнически задължения, както и на такива, които биха могли да възникнат. Предвидено е, че митническите органи могат да изискат учредяване на обезпечение с цел осигуряване плащането на размера на вносни или износни мита, съответстващ на митническо задължение. Обезпечението може да покрива и вземания, предвидени в други действащи разпоредби. Ако обезпечението не е било освободено, то може да се използва в рамките на обезпечения размер за събиране на вносни или износни мита и други вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки. Тълкуването на разпоредбата би дало отговор на въпроса: " По смисъла на Регламент (ЕО) 450/2008 (отм.) съставлява ли данъкът върху добавената стойност друго вземане, което може да бъде покрито от даденото за митническо задължение обезпечение?". Тъй като съдът отправя преюдициално запитване, негово е задължението за формулиране на въпроса, предмет на поисканото тълкуване. Затова отказът му да отправи преюдициално запитване не може да се обосновава с неяснота или неточна формулировка на въпросите, поставени от страната, която е поискала преюдициално запитване. Накрая следва да се отбележи, че ищецът не е въвел твърдения, от които да се извлече основанието на неговата претенция за периода, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя решение 540/07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, до датата, на която Агенция Митници е превела обратно на дружеството сумата 2842 лева. Искът подлежи на отхвърляне и в тази част, тъй като след отмяната на административния акт, той не може да е източник на вреди, както се твърди в исковата молба. В нарушение на установения правен ред е и осъждането на Агенция Митници за заплащането на лихва върху лихва. Това, че съдът назовава изтеклата лихва обезщетение, не променя нейният характер. Лихвата е именно вид обезщетение за забавено плащане. Претенцията за ищеца е за изтеклата върху вземането му за лихва законна лихва, която е такава и по същност, и по размер. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Наредба с такъв предмет не е издадена, поради което олихвяването на изтекли лихви не е разрешено.

Съдия:

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ АГЛИКА АДАМОВА