Решение № 11930 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11746/2015 г.

Решение № 11930 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11746/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. А., с ЛНЧ **********, гражданин на Кот д`Ивоар, роден на 27.05.1985 г., срещу Решение № 4167 от 16.06.2015 г., постановено по адм. д. № 3853 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 1018 от 16.02.2015 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се релевират доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон (чл. 8 и чл. 9 ЗУБ), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение, предмет на проверка - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва фактическите и правни изводи на съда като необосновани и в нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 ЗУБ (в относимата редакция преди изменението и допълнението на разпоредбата, публикувано ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.). В нарушение на този принцип първоинстанционният съд приел, че се изисква безспорност досежно факта, че белезите по тялото му са причинени от лица, лоялни към настоящата власт в страната му на произход. Неправилно са игнорирани заключенията в представеното удостоверение от Център за подпомагане на хора, преживели изтезание (АСЕТ), както от административния орган, така и от съда. Неотчетен е останал от съда факта, че причините, поради които касационният жалбоподател е напуснал страната си на произход са свързани с наличието на заплаха за живота му, неговата свобода и сигурност, свързани с вменените му от привържениците на настоящата власт в Кот д`Ивоар политически убеждения поради службата му като охрана на бившия президент Л. Г. Този страх попада в хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Наред с това не е възможно връщането му в страната на произход. По изложените съображения се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, предвид което му е назначен преводач. Жалбоподателят се представлява и от адв. Желев, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване.

Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е съобразил приобщените по делото доказателства и представената бежанска история от кандидата за закрила, първоинстанционният съд е направил извод, че спорното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Приел е, че по отношение на Г. Г. А. не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Мотивирал се е, че кандидатът за закрила не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Наред с това, спрямо него не е безспорно установено да е упражнявано физическо насилие и лично не е бил обект на репресии. Съдът е обсъдил представеното удостоверение от АСЕТ, но е счел, че даденото в него заключение за наличие на симптоми на пост - травматично стресово разстройство с такива на тревожност и депресия не може да се обвърже с причините, които лицето излага за получаване на закрила в Р. Б., доколкото от същото се установява, че изгарянията по краката и пробожданията по тялото са получени по време на изтезания през 2008 г. По отношение липсата на предпоставките за предоставяне на закрила по чл. 9 ЗУБ съставът на АССГ е съобразил, че не се установява Г. Г. А. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изрично е отчетено от съда, че по делото не са налице данни за наличие на международен или вътрешен конфликт в Кот д`Ивоар. Съдът е съобразил данните от приложената по делото Справка относно актуалната обстановка в страната на произход и е приел, че лицето не е изложено на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Страхът от преследване поради твърдяната принадлежност на лицето към охраната на бившия президент, не попада, според съда, в хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него административно решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, материално законосъобразно е и е мотивирано, предвид което е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Неоправдано се прави оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид това, че съдът игнорирал твърденията на Г. Г. А., че животът и сигурността му в Кот дИвоар са застрашени. Тези свои твърдения касационният жалбоподател е мотивирал в производството с предходната си служба като охрана на бившия президент Л. Г.. Те са обсъдени от състава на АССГ в контекста на актуалната обстановка в Кот дИвоар и обосновано са отхвърлени.

Съдът е дал обоснован отговор досежно липсата на предпоставките за предоставяне на закрила на Г. Г. А. по чл. 8 и 9 ЗУБ във връзка с твърденията на лицето за това, че е бил обект на физическо насилие. Съображенията и изводите му в тази връзка се споделят от настоящия състав и е ненужно да се повтарят в настоящото решение. При това правилно е отчетено от административния съд, че нараняванията, за които се споменава в удостоверението от АСЕТ са относими към отдалечен период от време спрямо този, когато е свален от власт Гбагбо във връзка с разказаната от лицето бежанска история. В този смисъл не е било допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ (в посочената относима редакция) и като не е направил извод в обратна насока, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение.

Правилно по същество, съставът на АССГ е приел, че от Г. Г. А. не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно представената по делото актуална Справка относно Кот д`Ивоар, там е постигнат забележителен напредък във възстановяването от 2011 г. и следизборната криза официално приключва през април 2011 г. Връщането към политическа стабилност и сигурност в съчетание с мащабна хуманитарна помощ насърчава голяма част от разселените граждани на тази страна да се завърнат у дома. Пак там е посочено, че днес страната е стабилна и се радва на бърз икономически растеж. Смъртното наказание е отменено с Конституцията от 2000 г. и понастоящем е изключено от Наказателния кодекс.

Липсват основания да се приеме, че в Кот дИвоар към настоящия момент е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Безспорно обстановката в Кот дИвоар е динамична, но от последните данни за ситуацията в страната (виж по-горе), не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Страната не е в гражданска война и е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Кот д`Ивоар и гр. А., откъдето идва Г. Г. А., сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените в касационното производство доказателства не дават основание да се направят различни от направените от първоинстанционния съд изводи.

Правилни са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение