Решение № 1532 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2017 г.

Решение № 1532 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 5973 от 24.10.2017 година по адм. дело № 4051/2017 година на Административен съд – С.-град. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № № Ж-64 от 21.03.2017 г. на КЕВР и делото е върнато за произнасяне в двумесечен срок със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Доводите сочат на наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – П. В. в писмено становище реверира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено доказателство – констативен протокол. Заинтересованата страна- "Енерго Про Мрежи" АД, понастоящем с променено наименование - "Електроразпределение Север" АД, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от П. В. чрез пълномощника му по чл. 32, т. 2 от ГПК Д. В. /негов баща видно от удостоверение за раждане, приложено към молбата от 05.06.2017 г. – л. 116 срещу решение № Ж-64 от 21.03.2017 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/2013 за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство по жалбата на Д. В. като пълномощник на П. В. от 15.12.2016 г. срещу "Енерго Про Мрежи" АД. Съдът е приел от правна страна, че по силата на цитираната в решението на КЕВР разпоредба на чл. 17, ал. 2, т. 12 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго Про Мрежи АД /ОУ-2014 г. /, достъпни на интернет страницата на оператора – https: //www. energo-pro. bg/uploads/files/2017/O.. pdf, клиентът е длъжен да уведоми писмено дружеството в 6-месечен срок за всяка промяна в данните по чл. 11 от ОУ, както и за промяна в собствеността. Цитираните ОУ са приети с решение № ОУ-5 от 21.07.2014 г. на КЕВР. Същите са отменени с решение на ВАС № 595 от 17.01.2017 г., като видно от отбелязването и на интернет страницата на дружеството до приемане на нови ОУ, приложение намират ОУ за пренос, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-060 от 07.11.2007 г. – https: //www. energo-pro. bg/uploads/files/2017/2016-01_Obshti_uslovia_Grid_2007_2009. p df /ОУ-2007/. В ОУ-2007 не се съдържа разпоредба, аналогична на цитираната на чл. 17, ал. 2, т. 12 от ОУ-2014 г. На следващо място, съдът е извел извод, че цитираната в атакуваното решение на КЕВР норма на чл. 17, ал. 2, т. 12 от ОУ-2014 г. с решение на ВАС е била отменена към датата на постановяването му. На следващо място, дори и да се приеме, че е била действаща към датата на искането на Влахов за възстановяване на ел. захранването през 2016 г., неизпълнението на въведеното с нея задължение не е основание да бъде отказано възстановяване на ел. захранването. Първоинстанционният съд е отчел също, че независимо, че посочената разпоредба на чл. 38, ал. 4 от ОУ-2007 г. е прогласена за нищожна едва през 2015 г., административният орган е следвало да се съобрази със задължителната трайна съдебна практика на ВКС, което не е направено. Така постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че цитираната в атакуваното решение на КЕВР норма на чл. 17, ал. 2, т. 12 от ОУ-2014 г. е била отменена към датата на постановяването му с решение на ВАС. Н. следващо място, дори и да се приеме, че е била действаща към датата на искането на Влахов за възстановяване на ел. захранването през 2016 г., неизпълнението на въведеното с нея задължение не е основание да бъде отказано възстановяване на ел. захранването. Друг е въпросът, че видно от доказателствата по делото титулярят на партидата при доставчика Т. В. е починала през 2006 г., а имотът е прехвърлен от Д. В. на П. В. през 2007 г., когато в действащите към онзи момент ОУ не се е съдържало задължение, аналогично на цитираното такова по чл. 17, ал. 2, т. 12 от ОУ-2014 г. Следователно, на база на посочената правна норма неоснователно КЕВР е приела, че не са налице предпоставките за възстановяване на захранването. Правилно е прието от съда, че КЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които като подзаконов нормативен акт са обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. При приложение на нормата на чл. 5, ал. 5 КРБ, във връзка с чл. 41, ал. 3 и ал. 4 ЗНА, последните Правила /ПИКЕЕ/, влизат в сила на 16.11.2013 г. и намират приложение и уреждат обществените отношения за в бъдеще, предвид липсата на придадено им от законодателя, а и със самите Правила, обратно действие на нормативния акт във връзка с чл. 14 ЗНА. При това положение, същите са неотносими към протокола от м. 02. 2013 г., с който е извършена корекция на доставена за минал период ел. енергия, и не могат да бъдат правно основание за извършването й. На следващо място, по отношение на дължимата сума от 10.04.2013 г. до 10.05.2013 г. и с оглед възражението за недължимост на сумите, вкл. и тези по констативния протокол, поради изтекла погасителна давност за събирането им, следва да се посочи, че от своя страна, твърдението за погасяване на вземанията на "Енерго Про Мрежи" АД по давност, се упражнява именно чрез възражение, като не е задължително това да стане чрез завеждането на иск пред съд, поради което и същото е следвало да бъде обсъдено от административния орган, както и от доставчика, което също води до нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място, по повод възражението за недължимост на сумите и отказа на доставчика да възобнови електрозахранването на абоната, настоящата инстанция намира, че нито административния орган, нито доставчика на електроенергия са съобразили Решение № 303 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4081/2017 г. на ВКС. С. цитираното решение, вземането за суми от незаплатена електрическа енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. При оспорването на вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В случаите, когато потребителят не е възразил срещу основанието и размера на търсените суми пред доставчика, но е предявил иск за оспорване на вземането за електроенергия или е подал възражение в производството по реда на чл. 410 ГПК, инициирано от доставчика (чл. 107 ЗЕ), то вземането не е безспорно, поради което доставчика няма право да прекъсва електрозахранването, а ако то вече е прекъснато е длъжен незабавно да го възстанови. Поради това, правилото на чл. 124 ЗЕ, съгласно което енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до преустановяването му важи не само, когато потребителят заплати дължимите суми или вземането за незаплатена топлинна енергия е отречено със съдебно решение, но и когато след прекъсване на захранването, потребителят е оспорил едностранно определените от доставчика суми за разходвана електроенергия по съдебен ред в производството за установяване дължимостта и размера на вземането. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, поради което като правилно, валидно и допустима следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение