Решение № 15868 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2018 г.

Решение № 15868 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Рахмани, [гражданство], подадена чрез адвокат Т. Тенчев, срещу решение № 685 от 1.10.2018 г., постановено по адм. дело № 791/2018 г. от Административен съд – Хасково. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 2030 от 1.08.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, юрисконсулта И. Димов, в открито съдебно заседание отправя искане за отхвърляне на жалбата и оставяне на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на С. Рахмани, [гражданство], срещу решение № 2030 от 1.08.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Изложени били поотделно съображения защо на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено били обсъдени, както данните от представената бежанска история, така и обстановката в страната по произход на търсещия закрила. В хода на производството с чужденеца били проведени интервюта, отразени в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел за правилна преценката на ответника за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, доколкото в заявената бежанска история молителят не споменавал да е бил подложен на преследване по смисъла на ЗУБ, както и да съществувал риск от бъдещо такова. Съдът е приел за правилна и преценката на ответника за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. От бежанската история не се установявало в държавата си по произход чужденецът да е подложен на реална опасност или риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание и нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисквала разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно бежанската история на кандидата била изследвана и в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съдът е обсъдил постановеното с това решение. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справка с вх. № МД-290/5.04.2018 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно Ислямска Република Афганистан, както и за ситуацията в Ислямска Република Иран, дадена със справка с вх. № МД-232/16.03.2018 г., изготвена от същата дирекция, предвид това, че от събраните в хода на административното производство данни се установило, че жалбоподателят е роден и живял около пет месеца в [държава по произход]. Обсъдил е и представените в съдебната фаза справки с вх. № МД-571/10.08.2018 г. и с вх. № МД-621/7.09.2018 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в тези две страни. Въз основа на тях е приел, че характерът на конфликта, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката и в двете държави сами по себе си не представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут. Ситуацията на териториите на тези държави не разкривала наличие на въоръжен конфликт и безогледно насилие, включително се установявало, че в отделни региони не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което той можел безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Решението е правилно. От събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, се установява, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на молителя. Изнесените от чужденеца причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване по някое от изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ основания. В случая не са изложени конкретни твърдения за лична заплаха, отправена към търсещия закрила. И в трите проведени с чужденеца интервюта същият заявява като причина да напусне Афганистан проблеми с брата на своята съпруга, който бил привърженик на талибаните и бил против тяхната връзка и техния брак, а сега, след като се родил синът им, на [дата на раждане] тук, [държава], щял да бъде още по-ядосан. Посочените от кандидата за закрила обстоятелства могат да се определят по-скоро като причини от личен характер, но не могат да се подведат под никое от основанията, визирани в чл. 8 ЗУБ. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/или заплахи лично към кандидата за закрила, и то, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, не обосновават основателен страх от преследване. Касаторът е посочил, че е [етническа принадлежност], но самият той заявява, че не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група или заради изповядваната от него религия. Видно от интервютата, жалбоподателят не е бил арестуван или осъждан, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалната власт в страната и върху него не е упражнявано насилие. В Афганистан живеят баща му, четирима негови братя и една сестра, които нямат проблеми от естество да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход по посочените в ЗУБ причини. Тук е мястото да се отбележи и, че и на трите интервюта търсещият закрила е заявил, че всъщност със съпругата му са искали да заминат и да се установят в Германия, където чужденецът има трима братовчеди с предоставен от тази държава статут. Не без значение във връзка с изложеното е и обстоятелството, че с писмо от 28.11.2018 г. от ДАБ, е дадена информация, че С. Рахмани самоволно е напуснал РПЦ – Харманли, в който е бил настанен по време на производството по разглеждане на молбата му за закрила, и че от 12.10.2018 г. е в неизвестност, а агенцията не разполага с информация за актуалното му местопребиваване, тъй като чужденецът не е заявил пред длъжностните лица промяна на адреса си. Обосновани са изводите на Административен съд – Хасково и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представените в административното производство и пред него официални справки за обстановката в Афганистан, както и за обстановката в Иран, предвид установеното в административното производство обстоятелство, че С. Рахмани е роден и живял 5 месеца след раждането си именно там, и е мотивирал решението си с установеното в тези справки актуално положение в двете страни. На база тези данни обосновано е приел, че нито в Афганистан, нито в Иран към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изхождайки от положението в Афганистан и Иран, следва да се приеме, че в тези страни не е налице въоръжен конфликт, а става въпрос за частични конфликти. Няма основание да се приеме, че е налице безогледно насилие, включително, както правилно е приел и първоинстанционният съд, става ясно, че в определени региони не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Това, свързано с обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не са изтъкнати причини, които да обосновават страх от преследване или да съществуват данни, че поради самия факт на връщането му на територията на някоя от тези държави същият се излага на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, не дават основание да се приеме наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,