Решение № 15806 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2020 г.

Решение № 15806 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на СЗОК срещу решение № 517/28.01.2020 г. постановено по адм. дело № 13539/2018 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отменена по жалба на "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София Заповед за налагане на санкции № РД-12-286/22.11.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса в частта, с която е наложена санкция "финансова неустойка" по т. 13 и т. 14 от заповедта. В жалбата на Директора на СЗОК се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната по жалбата страна "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски. По делото е постъпила и касационна жалба от "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София срещу решение № 517/28.01.2020 г. постановено по адм. дело № 13539/2018 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София срещу Заповед за налагане на санкции № РД-12-286/22.11.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса в частта, с която е наложена санкция "финансова неустойка" по т. 1 до т. 12 и т. 15 от заповедта. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна по тази касационна жалба Директорът на СЗОК не взема становище по нея. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на СЗОК: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отмени оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-12-286/22.11.2018 г. в частта и по т. 13 и т. 14 първоинстанционният съд е приел, че заповедта в тази част е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми, а именно чл. 375, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. (отм.);. Съгласно този текст "Лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 290, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си". Забраната визирана в този текст за подписване на медицински документи от страна на лекарите-специалисти касае точно определени случаи подробно изброени в текста. От събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че на посочените в заповедта дати д-р М. Дончев не е бил в законоустановен отпуск, не е отсъствал поради заболяване, командировка или друга причина. В тази връзка съдът е приел, че за д-р Дончев не е съществувала забрана да подписва медицинска документация и правилото на чл. 375, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); не е нарушено. Решението на Административния съд София-град в тази част е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за незаконосъобразна Заповед за налагане на санкции № РД-12-286/22.11.2018 г. на Директора на СЗОК в частта по т. 13 и т. 14, който извод изцяло се споделя от настоящия съд, поради което мотивите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. По касационната жалба на "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата на "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София срещу Заповед за налагане на санкции № РД-12-286/22.11.2018 г. в частта и по т. 1 до т. 12 и т. 15, първоинстанционният съд е приел, че санкциите "финансова неустойка" са правилно наложени, административният акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е за безспорно установено, че е налице нарушение на чл. 286, ал. 3 и ал. 4, чл. 291, т. 15 и чл. 375, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. (отм.); изразяващо се в следното-не са приложени амбулаторни листове към направление за хоспитализация по ИЗ № 35/2.01.2018 г. и ИЗ № 345/9.01.2018 г.; по отношение на ИЗ № 7708/26.10.2017 г. в епикризата са отразени медикаменти, каквито в декурзусите не са били назначени като терапия, но въпреки това са отразени в температурния лист; по отношение на ИЗ № 7443/17.10.2017 г. терапевтичната схема отразена в епикризата не съответства на тази назначена в ИЗ и на лекарствените продукти отпуснати в болничната аптека; за ИЗ № 366/9.01.2018 г. във всекидневното наблюдение на пациента липсва назначена терапия, а според отразеното в епикризата е осъществена терапия с водносолеви разтвори и кортикостероиди; за ИЗ № 1377/6.02.2018 г. в епикризата е отбелязано, че на ЗОЛ е проведено лечение с препарати, каквито в този период не са били отпуснати от болничната аптека с изключение на Квамател и терапията не е отразена като назначена в ИЗ; за ИЗ № 2247/1.03.2018 г. според епикризата на ЗОЛ е било проведено лечение с различни лекарствени продукти, каквато терапия не е означена в ИЗ; в ИЗ № 2360/5.03.2018 г. не е отразено назначаване на терапевтичната схема описана в епикризата; за ИЗ № 8249/13.11.2017 г. при дехоспитализация на ЗОЛ е отразено проведена антибиотична и заместителна терапия, назначаването на терапевтичната схема-посочена в епикризата не е отразена в ИЗ; за ИЗ № 1054/30.01.2018 г. в медицинската документация няма отразено назначаване на лекарствени продукти, а според епикризата е било проведено лечение с кортикостероиди и водно-солеви разтвори; за ИЗ № 2687/12.03.2018 г. в температурния лист и в епикризата са отразени като приложени лекарствени продукти, които липсват като назначени от лекуващия лекар в ИЗ с изкл. на Зарзио; за ИЗ № 9677/29.12.2017 г. не са отразени лекарствените продукти описани в терапевтичната схема по епикризата; за ИЗ № 1736/14.02.2018 г. терапията отразена в епикризата не е била назначена според данните от ИЗ. Изводите на административният съд се основават на приложената по делото административна преписка и всички събрани в хода на производството доказателства като съдът е отчел факта, че извършените нарушения не се оспорват от лечебното заведение и за тяхното оборване не са ангажирани никакви доказателства. В тази връзка съдът е извел извод за правилност на административния акт в т. 1 до т. 12 и т. 15 и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част на заповедта. Решението на Административен съд София-град в тази част е правилно. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София чрез процесуалният си представител е направило искане за присъждане на разноски по делото в качеството си на ответник по касационната жалба на Директора на СЗОК, а също така и в качеството си на касационен жалбоподател, за което са приложени съответните доказателства за извършени разноски. При този изход на спора съдът намира искането на лечебното заведение за основателно само за разноските извършени в качеството му на ответник по касационната жалба на Директора на СЗОК. За изготвянето на отговор по касационната жалба видно от представената фактура № 9660/28.02.2020 г. на процесуалния представител е заплатено възнаграждение в размер на 720 лева. Следва да се осъди СЗОК да заплати на "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София разноски по делото в размер на 720 лева представляващи адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по касационна жалба и процесуално представителство. Касационният жалбоподател Директорът на СЗОК е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на 200 лева представляващи държавна такса за образуване на делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за неоснователно. С оглед на изложеното съдът счита жалбите за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,