Решение № 4866 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2013 г.

Решение № 4866 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 и сл. АПК. Образувано е по искане на Петко Христосов Куковски, от гр. Хисар, за отмяна на влезлите в сила решение № 1271 от 1.06.2012 г. по адм. д. № 1122/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, шести състав и решение № 15229 от 30.11.2012 г. по адм. д. № 9119/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът - Началник на РДНСК Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника си юрисконсулт Игнатов, поддържа становище, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 1 АПК едногодишен срок от влизане на решението в сила, направено е от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В искането за отмяна са изложени съображения за неправилност на постановените съдебни решения поради неизяснена представителна власт на лицата, издали констативни актове № № 291 и 291А, и двата от 22.08.2011 г.; необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност; погрешни фактически и правни изводи. Тези оплаквания кореспондират с основанията за касационно оспорване по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решение № 15229 от 30.11.2012 г. по адм. д. № 9119/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1271 от 1.06.2012 г. по адм. д. № 1122/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, шести състав, е окончателно - чл. 223 АПК. Цитираните решения не подлежат на обжалване по реда на двуинстанционното съдебно производство в административния процес, което е редовното, инстанционното развитие на съдебните производства по АПК. С постановяването на касационното решение административният спор се счита за разрешен със сила на присъдено нещо. Това означава, че той не може да бъде пререшаван (чл. 229 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). Влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда и институциите - чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). Отмяната на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК не е фаза, стадий на административния процес, а самостоятелно извън инстанционно производство. Това е извънреден способ за контрол и защита, който се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключил. В разпоредбите на чл. 239 АПК изчерпателно са изброени основанията за отмяна. Те не могат да се тълкуват и прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху стабилитета на решението, който е съществен за правната сигурност на лицата, органите и организациите. В конкретния случай, с искането за отмяна се навеждат касационни основания, а не такива по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Ето защо то се възприема като неоснователно и се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,