Решение № 904 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5659/2014 г.

Решение № 904 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5659/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Радомир Димитров Русков, действащ като ЕТ "Радомир Русков", гр. Смолян срещу Решение № 607 от 6.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3922 от 2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 091102864 от 16.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с Решение № 1246 от 21.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на търговеца не е признато правото на данъчен кредит за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и са определени лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат на което е накърнено правото му защита. Намира, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 091102864 от 16.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с Решение № 1246 от 21.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на Радомир Димитров Русков, действащ като ЕТ "Радомир Русков", гр. Смолян не е признато правото на данъчен кредит за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и са определени лихви за забава. За да обоснове осъществената преценка за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценил е, че формираните от органа по приходите констатации са обосновани и въз основа на тях правилно е приложен материалния закон. Този извод е базиран на анализ на ангажираните доказателства досежно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно доказателствената им тежест, в резултат на който съдът е възприел следните релевантни констатации: С оспорения РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Прима Конекта 2000" ЕООД, гр. София, с предмет на доставките - "строителни материали", от "Стройинвест - груп" ЕООД, гр. Стара Загора, с предмет на доставките - "изработка и монтаж на PVC дограма, изграждане на ел. инсталация на жилищен обект в гр. Банско, алуминиеви профили, обков, стъклопакети" и от "Радотрансстрой" ЕООД, гр. София, с предмет на доставката - "строителни материали". След извършени насрещни проверки на доставчиците и изискване на доказателства от ревизираното лице за реалното осъществяване на доставките по спорните фактури, органът по приходите е преценил, че не е установено действителното им извършване. В хода на съдебното производство са събрани ревизионни доклади и съставените въз основа на тях ревизионни актове спрямо "Стройинвест-груп" ЕООД, "Прима конекта 2000" ЕООД и "Радотрансстрой" ЕООД, ведно с фактури за последваща реализация, фискални бонове, дневен финансов отчет, за "Стройинвест-груп" ЕООД - справки за уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, договор за наем, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, договор за покупко-продажба на МПС и свидетелство за регистрация на фискално устройство. Анализирайки същите, съдът е приел, че при липсата на договори и приемо-предавателни протоколи за получаването на стоките и извършване на услугите, заключението на вещото лице по проведената ССчЕ не променя извода, че спорните доставки не са реално извършени. Счел е още, че не е установена последващата реализация на стоките и услугите за целите на облагаемата дейност на ревизираното лице, в резултат на което е формирал извод за законосъобразност на оспорения РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните фактически и правни изводи кореспондират с ангажираните доказателства и са съответстващи на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като невръчването на приложените към РА доказателства не е осуетило възможността на ревизираното лице да упражни правото си на защита при последващия административен и съдебен контрол на законосъобразността на РА чрез ангажирането на доказателства в подкрепа на твърдението му за реално осъществяване на спорните доставки. Независимо от това, такива доказателства не са представени, с оглед на което обосновано първоинстанционният съд е приел неустановените факти за неосъществени. Действително, договорът за продажба на движими вещи е неформален, поради което сключването му в писмена форма не е условие за възникване на облигационно правоотношение между страните. Релевантен за извода за реалност на доставката обаче е моментът на настъпване на данъчното събитие, който не се покрива с възникването на облигационното правоотношение, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Само по себе си издаването на фактурите и включването им в дневниците за продажби/ покупки и в справките-декларации не игнорира необходимостта от изследване на реалното осъществяване на доставките и тя изрично и многократно е подчертавана и в практиката на СЕС. Това негово разбиране е отново застъпено в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, обстоятелството, че с издадения на доставчика РА не е осъществена корекция на декларирания от него данък по спорната доставка не рефлектира върху извода за реалност на същата и това следва пряко от мотивите на СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11, в което е разяснено, че "данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка". Настоящата инстанция не споделя аргументите на касатора относно заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което обосновано не е кредитирано от съда в частта относно последващата реализация на стоките и услугите по доставките от "Стройинвест груп" ЕООД. Този извод на експерта не се подкрепя от ангажираните доказателства, а относно доставките от "Радотрансстрой" ЕООД и "Прима конекта 2000" ЕООД изрично е посочено, че последваща реализация не може да се проследи. След като не е установено предаването на стоките от доставчиците на получателя и приемането на извършените услуги, както и използването им за целите на облагаемите доставки на ревизираното лице, то заключението на съда за липса на предпоставката по чл. 69, ал. 1 и установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е правилно. Достигайки до него и отхвърляйки жалбата срещу атакувания РА в посочената му част, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,