Решение № 4175 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2008 г.

Решение № 4175 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) и § 5 , ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационните жалби на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП и на "ПОЛАС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Перник, чрез Управителя Георгиос Харалампос Полиудакис, срещу Решение № 896 от 28.07.2008 год. по адм. дело № 2727 по описа за 2008 год. на Административен съд - София - град, I-во отделение, IV-ти състав. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, в която е отменен по жалбата на "Полас България" ЕООД, гр. Перник Ревизионен акт № 1400604 от 10.01.2008 год., издаден от Емилия Борисова Миланова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Перник в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.06. - 30.06.2007 год. в общ размер на 46437, 27 лева по фактура № 10990/29.06.2007 год. и по фактура № 10917/20.06.2007 год., издадени от "Пиреос Лизинг България" ЕАД. "ПОЛАС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Перник, чрез Управителя Георгиос Харалампос Полиудакис атакува съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионния акт № 1400604 от 10.01.2008 год., издаден от Емилия Борисова Миланова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Перник. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП моли настоящата инстанция на постанови Решение, с което да отмени Решението на АССГ и да потвърди атакувания Ревизионен акт. Претендира разноски. "ПОЛАС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Перник, чрез Управителя Георгиос Харалампос Полиудакис моли настоящата инстанция да постанови Решение, с което да отмени изцяло атакувания Ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът - "ПОЛАС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Перник по жалбата на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП я оспорва в приложено по делото писмено възражение и претендира отхвърлянето й като неоснователна. Ответната страна по касационната жалба на "ПОЛАС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Перник - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гърбелова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на "ПОЛАС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Перник. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Ревизионен акт № 1400604 от 10.01.2008 год., издаден от Емилия Борисова Миланова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Перник, с който на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Пиреос лизинг България" ЕАД с № 10917/20.06.2007 год. на стойност 46 437,27 лв. и ДДС 9 287,45 лв. с предмет авансова вноска по договор за финансов лизинг и № 10990/29.06.2007 год. на стойност 185 749,09 лв. и ДДС 37 149,82 лв. с предмет лек автомобил. За да се произнесе по основателност на жалбата на дружеството в тази й част, Съдът е приел за безспорно установено, че на 20.06.2007 год. между "Полас България" ЕООД като Наемодател и "Роял Инвест" ООД като Наемател е сключен договор, с който наемодателят предоставя на наемателя за временно и безвъзмездно ползване лек автомобил "Порше", Модел "Кайен" Турбо. Цитирайки клаузите от така сключения договор Съдът също така е приел за безспорно установено, че въпросният автомобил е предоставен на наемателя, същият да го ползва като извършва с него транспортна дейност. В тази последователно приемайки също така отново за безспорно установено, че още в хода на ревизията е представен и Анекс № 1 към договор за финансов лизинг 1486, с който лизингодателя е предоставил предварително писменото си съгласие на "Полас България" ЕООД да преотдава за ползване на "Роял Инвест" ООД процесният автомобил, решаващият съд е преценил, че били налице предпоставките по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, поради което на жалбоподателя следвало да се признае право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Пиреос лизинг България" ЕАД. Според съда, този анекс бил представен в хода на ревизията, като не бил обсъден нито в РА, нито в потвърждаващото го решение на административния орган. Съгласно тази разпоредба изключенията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовката на водачи на МПС, включително при последващата им продажба. От разпоредбите на сключения договор за финансов лизинг се установява, че през периода на неговото действие (60 месеца) лизингодателят е и остава единствен и изключителен собственик на лизинговата вещ, т. е. тя е собственост на "Пиреос Лизинг България" ЕАД. Доколкото договорът за лизинг представлява договор за наем на определена вещ за по-дълъг период и е свързан с икономическо извличане на ползи от вещта, правилно е прието, че процесният автомобил не е придобит от "Полас България" ЕООД, а е нает. Установява се, че още по време на ревизията е представен анекс № 1 към договора за финансов лизинг № 1486/2007 год., сключен на 20.06.2007 год. между Лизингодателя - "Пиреос Лизинг България" ЕАД и Лизингополучателя - "Полас България" ЕООД, с който се изменя съдържанието на чл. 21 от Общите условия на сключения между тях договор, а именно: Лизингополучателят има право да предоставя лизинговата вещ на трети лица, а именно на "Роял Инвест" ООД, представлявано от Екатерина Николаева Златкова в качеството й на управител и представляващ дружеството, за възмездно или безвъзмездно ползване. В анекса е записано също, че договорът за финансов лизинг остава в сила и задълженията на Лизингополучателя се запазват до края на уговорения в договора лизингов период, независимо от фактическото състояние, качеството и търговската реализация на вещта. Следователно, в преписката се съдържа изрично писмено съгласие на Лизингодателя за предоставянето под наем на лизинговата вещ от страна на Лизингополучателя в полза на трето лице - "Роял Инвест" ООД, като в анекс № 1 към договора за финансов лизинг изрично е посочено, че отдаване за ползване на вещта може да бъде възмездно или безвъзмездно. Налице е и сключен договор за наем между "Полас България" ЕООД и "Роял Инвест" ООД за същата вещ, като тя ще се ползва за транспортни услуги. Следователно, налице е основание за признаване на "Полас България" ЕООД на правото на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури, издадени от "Пиреос Лизинг България" ЕАД с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Това означава, че АССГ е направил законосъобразен извод и е признал на жалбоподателя правото на данъчен кредит по гореописаните фактури. С оглед на така изложеното, настоящата инстанция счита, че жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП срещу атакуваното съдебно решение е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение - оставено в сила. Жалбата на "Полас България" ЕООД срещу процесното съдебно решение също е неоснователна. Видно от доказателствата по делото въз основа на решение на Пернишкия районен съд по гр. дело № 5588/2004 год. на "Полас България" ЕООД на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист, с който "Арахни" ООД е осъдено да заплати сумата от 435791, 85 лева, както и неустойка в размер на 73776, 68 лева. Няма спор между страните, че тези суми са дължими във връзка със сключен договор между страните от 20.03.2003 год. По делото е приложен и договор от 27.04.2004 год., сключен между "Арахни" ООД в качеството му на Възложител и "Полас България" ЕООД в качеството му на Изпълнител, с който договор страните декларират намерението си за извънсъдебно разрешаване на спора относно изпълнението на задълженията си по договор № 12 от 20.02.2003 год. По преписката са представени протоколи обр. 19 за завършването и разплащането на СМР към договор № 12 от 20.02.2003 год. С протокол № 1 от 14.08.2003 год. са описани конкретно извършените СМР на обща стойност 152682, 55 лева с включен ДДС. С протокол № 2 от 30.08.2003 год. са описани съответните СМР на обща стойност 145986, 74 лева. С протокол № 3 от 24.09.2003 год. подробно описаните СМР възлизат на сумата в размер на 50257, 25 лева с включен ДДС. С протокол № 4 от 16.10.2003 год. са описани извършените СМР на обща стойност 72788, 22 лева с включен ДДС. С протокол № 5 от 27.11.2003 год. извършените СМР са на обща стойност в размер на 93161, 82 лева с ДДС. С протокол № 6 от 17.12.2003 год. описаните СМР са на общата стойност в размер на 214694, 51 лева. В хода на ревизията е констатирано, че е извършено фактуриране само за сумата в размерена 287582, 55 лева, като в това число с ДДС в размер на 47930, 42 лева по фактури № 21 и № 34 от 2003 год. За останалите извършени СМР, описани в протоколите от № 1 до № 6 не са издавани фактури, поради което ревизиращият орган е доначислил ДДС за данъчен период 01.09 - 30.09.2004 год. сумата в размер на 71998, 09 лева. В тази връзка основният спорен въпрос е кога е възникнало данъчното събитие. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), приложим за процесния период данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на завършване на услугата или 2. датата на плащането (цялостно или авансово). Правилен изводът, че "Полас България" ЕООД е извършило СМР на обект сграда - шивашки цех, за които са издадени протоколи обр. 19 от № 1 до № 6 с дати м. август - м. декември 2003 год., които удостоверяват завършени услуги. В протоколите са подробно описани извършените СМР и е дадена общата им стойност с включен ДДС, като те са двустранно подписани от представители на Изпълнителя и Инвеститора (Възложителя). Следователно, датата на настъпване на данъчното събитие е датата, към която е установено и потвърдено завършването на съответните СМР и към този момент е възникнало облагаемо данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Аргумент в тази насока може да бъде извлечен и от договора от 27.04.2004 год., съгласно който "по силата на този договор Изпълнителят приключи качествено и в срок СМР, описани в двустранния протокол, като Възложителят прие без забележки изпълнението". Това означава, че описаните в протоколите СМР действително са били извършени и са приети от Възложителя преди месец септември 2004 год., когато е издаден и процесният изпълнителен лист. Нормата на чл. 25, ал. 3 от ЗДДС (отм.) предвижда, че данъкът по този закон става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли към датата на възникване на данъчното събитие. От друга страна, съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.) регистрираното по този закон лице е длъжно да издаде съответните данъчни документи в срок от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие и съответно тези документи се отразяват в счетоводството и в дневника за продажбите за данъчния период, за който са издадени. От анализа на горецитираните разпоредби и договореното между страните се обосновава извода, че дружеството - жалбоподател не е издало фактури и не е начислило данък в периода, в който са извършени услугите и която дата се явява по-ранната дата от датата на заплащането им. В хода на ревизията не се установява да е извършено фактуриране и начисляване на ДДС върху извършените услуги в по-късен етап за разликата от 729571, 09 лева (общата стойност по процесиите протоколи за СМР заедно с ДДС) и сумата в размер на 287582, 55 лева ( за която са издадени двете фактури № 23 и № 34 от 2003 год.). С оглед на което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 71998, 09 лева. Неоснователен е доводът, че въпросните протоколи от № 1 до № 6 не удостоверяват фактическото извършване на СМР, респ. разплащане, а датата на данъчното събитие е настъпила през м. октомври 2005 год., когато е изплатена първата парична сума по изпълнителния лист и когато реално е осчетоводен този изпълнителен лист. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че описаните в протоколите от № 1 до № 6 СМР са били реално извършени и са приети от Възложителя преди м. 09.2004 год., когато е издаден процесният изпълнителен лист. След като е налице фактическо завършване и приемане на услугата (СМР), то следва да се приеме, че на тази дата е настъпило данъчното събитие, а не на по-късната дата - на плащането. С оглед на горното, правилен е извода на АССГ е, че процесният ревизионен акт, изменен в частта относно данъчен период 01.09 - 30.09.2004 год. и е установено задължение по ЗДДС (отм.) в размер на 71910, 41 лева ведно с начислените лихви за забава е законосъобразен. На страните не следва да се присъждат съдебни разноски при този изход от делото. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Първо "А" отделение намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,