Решение № 6981 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 65/2012 г.

Решение № 6981 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 65/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валя Асенова Николова, от гр. Пазарджик, против заповед № 3596/13.12.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 7695/01.06.2011 г., постановено по адм. д. № 3276/2011 г. по описа на Върховния административен съд е отменена заповед от 31.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което служебното правоотношение на Валя Асенова Николова е било прекратено. Решението е влязло в законна сила на 14.11.2011 г. и следователно от 15.11.2011 г. е започнал да тече законоустановеният 14-дневен срок за явяване на държавната служителка на работа. Срокът е изтекъл на 28.11.2011 г. - понеделник - присъствен ден. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката не се е явила в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. да заеме длъжността. Видно от медицинско направление от 28.11.2011 г. е, че в същото е записана временна нетрудоспособност на Николова от 28.11.2011 г. до 01.12.2011 г. По делото са приложени и копия от амбулаторни листове и лична амбулаторна карта. На 01.12.2011 г. жалбоподателката се е явила на работа, за да заеме предишната си длъжност. На 13.12.2011 г. органът по назначаването е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на Валя Николова на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради неявяване на държавния служител да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Нормата е императивна и неспазването й има за последица прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Законодателят не е регламентирал изключения, предвиждащи пропускане на срока по уважителни причини за разлика от предходната редакция на нормата - ДВ, бр. 67/1999 г., като с промяната й, обн. в ДВ, бр. 95/2003 г., спазването на законоустановения срок е безусловно. В случая да се обсъжда наличието на уважителна причина, касаеща срока за възстановяване на длъжност, респективно да се приеме, че такава е налице е равнозначно да се възстанови погасено субективно право, което е недопустимо. По уважителни причини могат да бъдат възстановявани процесуалните срокове. Нормите на чл. 64, ал. 2 от ГПК и чл. 161, ал. 1 от АПК, уреждащи възстановяване на срокове, касаят процесуални бездействия на страните, състоящи се в неупражняване на процесуални правомощия. Именно последиците от процесуалните бездействия могат да бъдат отстранени чрез възстановяване на срока, което е равнозначно на възстановяване на погасеното процесуално правомощие. Обстоятелството дали за периода от 01.12.2011 г. - датата на явяване на жалбоподателката на работа до датата на издаване на заповедта същата е изпълнявала служебните си задължения е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като с факта на пропускане на срока за възстановяване е погасено правото на служителката да заеме длъжността, която е изпълнявала до предходното прекратяване на служебното й правоотношение. Самото неявяване на държавния служител в преклузивния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е въздигнато от законодателя като общо основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради което и на основание чл. 178, ал. 2 от АПК жалбата следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,