Решение № 12188 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение спортен клуб Алфа Метал с ЕИК 107579191, представлявано от управителя Х. Христов, чрез представител по пълномощие адв. Н. Стойнов от Адвокатска колегия Габрово, против Решение 102/16.11.2023 год., постановено по административно дело 176/2023 год. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалба на сдружението срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на четири броя супресори 1752р-14998 от 27.07.2023 год., издадено от началник на Районно управление Габрово (РУ Габрово) при Областна дирекция на вътрешните работи Габрово (ОДМВР Габрово). В касационната жалба е заявено, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оспорва се приетото от съда, че спортния клуб (СК) не притежава дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели, както и че липсва материалноправна норма, която да разрешава придобиването, съхранението, носенето и употребата на супресори за дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели предвид забраната, предвидена в чл. 60, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Развити са подробни доводи, съгласно които е доказано, че СК притежава дългоцевно нарезно оръжие, което използва за спортни цели. Доводи в подкрепа на това твърдение са изведени от Устава на Сдружението, както и от ангажираните по делото доказателства за организирани от клуба спортни състезания и обучения, както и в такива, в които клуба е участвал. По мнение на оспорващия, ангажираните по делото писмени и гласни доказателства удостоверяват наличието на спортна цел в работата на сдружението през годините и понастоящем, както и обстоятелството, че клубът притежава дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие, което използва за спортни цели. Заявено е, че клубът притежава оръжие за учебни цели, но използва същото оръжие и за стрелба на стрелбището си по време на състезание в този случай, клубът използва със спортни цели оръжие, което притежава за учебни цели. Формиран е извод, че липсват пречки да се приеме, че оръжие, придобито за учебни цели може да се използва и за спортни цели. Развити са и аргументи, относно некоректното законодателно регламентиране на обществените отношения, свързани с издаването на разрешение за придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжия и по-конкретно на колизията между чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ (редакция ДВ, бр. 37/2019 год.) и чл. 77, ал. 6 от ЗОБВВПИ (редакция ДВ, бр. 102/2022 год.). В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на Административен съд Габрово и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът се представлява от процесуалния си представител адв. Н. Стойнов, който поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи. В допълнение посочва, че в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, който в частност променя и относимата към казуса разпоредба на чл. 60, ал. 1, т. 4, като новата редакция позволява придобиването, съхранението, носенето и употребата на супресори за дългоцевно нарезно оръжие не само за ловни, но и за спортни и обучителни цели и учебни стрелби. Заявява искане за уважаване на жалбата и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът началникът на РУ Габрово при ОДМВР Габрово не взема отношение по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба от Сдружение спортен клуб Алфа Метал срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на четири броя супресори с рег. 1752р-14998/27.07.2023 год. на началника на РУ Габрово. От мотивите на административния акт става ясно, че сдружението, чрез представител по пълномощие е депозирало пред началника на РУ Габрово заявление с формулирано искане за издаване на разрешение за придобиване на двадесет и два броя късоцевни огнестрелни оръжия и четири броя супресори за дългоцевно оръжие с нарезна цев за учебни стрелби. Заявлението е било комплектувано с нормативно изискуемите се приложения. Административният орган е посочил, че така депозираното заявление е било частично уважено, като е издадено разрешение за придобиване на двадесет и два броя късоцевни огнестрелни оръжия за учебни цели. По отношение искането за издаване на разрешение за придобиване на четири броя супресори, административният орган е приел, че не е налице основание за издаване на поисканото разрешение. При формирането на този извод, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 77, ал. 5 и ал. 6 от ЗОБВВПИ, които указват възможността за придобиване, съхранение, носене и употреба на супресори само по отношение на лица, притежаващи дългоцевно нарезно оръжие за ловни или за спортни цели. В случая, притежаваните от сдружението дългоцевни нарезни оръжия са единствено за учебни цели. След извършена допълнителна проверка, в т.ч. и след изискани допълнителни обяснения и доказателства от заявителя, административният орган е потвърдил първоначалната си констатация, че от страна на заявителя не е доказана осъществяваната спортна цел, поради което административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на поисканото разрешение за придобиване на четири броя супресори за дългоцевно нарезно оръжие. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният отказ на началника на РУ Габрово е постановен от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на супресори, сдружението да притежава дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели. След съпоставка на първоначално издадените разрешения за придобиване (от 15.04.2013 год. и 15.10.2018 год.) с разрешението за съхраняване от 10.06.2022 год., съдът е установил, че първоначално придобитите дългоцевни нарезни оръжия са били с предназначение за спортни цели, но в последствие по искане на сдружението, предназначението им е било променено в такова за учебни цели. В този смисъл и доколкото към момента на подаването на заявлението, ползваните от заявителя дългоцевни нарезни оръжия са с предназначение за учебни цели, съдът е приел липсата на предпоставката по чл. 77, ал. 6 от ЗОБВВПИ, поради което, отказът е съответен на относимите разпоредби. В допълнение към тези мотиви, съдът е посочил, че след измененията на ЗОБВВПИ с ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 год. е налице разпоредба, която регламентира процедура за издаване на заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на супресори за притежавано дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели чл. 77, ал. 6 от ЗОБВВПИ. Независимо от тази законодателна промяна, съдът е посочил, че липсва материалноправна норма, която да разрешава придобиване, съхранение, носене и употреба на супресори за притежавано дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели, доколкото действащата разпоредба на чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ въвежда забрана за придобиване, съхранение, носене и употреба на супресори за притежавано дългоцевно нарезно оръжие, с изключение на тези, предназначени за дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели. С така формираните мотиви, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният отказ е съответен и на действащите материалноправни разпоредби, поради което се явява законосъобразен. В съответствие с тези мотиви е отхвърлил жалбата и в тежест на сдружението е присъдил разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с нормативните изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, касационната инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд. В подкрепа на този извод следва да се има предвид, че иницииралото административното производство заявление е депозирано на 05.06.2023 год. Към посочената дата действа разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ (ДВ бр. бр. 37 от 2019 год.), съгласно която се забраняват придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжия, с изключение на супресори за дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели. Действително, към посочения момент, разпоредбата на чл. 77, ал. 6 от ЗОБВВПИ предвижда възможността, на лицата по чл. 76, ал. 1, притежаващи дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели, да се разреши придобиването, съхранението, носенето и употребата на супресори за него след получаване на разрешение за придобиване по реда на чл. 76. Позовавайки се на последната разпоредба, касационният жалбоподател се опитва да обоснове осъществявани от сдружението спортни дейности, които да удостоверят именно спортните цели за притежаваното дългоцевно нарезно оръжие. В този смисъл, основателни се явяват доводите на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че с оглед осъществяваните от спортен клуб Алфа Метал спортни дейности с притежаваното от него дългоцевно нарезно оръжие, в случая е налице спортна цел, същата не попада в лимитативно посоченото в чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ изключение, което е допустимо единствено за дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели. Действително, както твърди и касационния жалбоподател, към този момент съществува колизия между разпоредбите на чл. 60, ал. 1, т. 4 и чл. 77, ал. 6 от ЗОБВВПИ, но същата не може да се тълкува в полза на заявителя, доколкото материалноправната норма тази по чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОПВВПИ не предвижда възможност за придобиване на супресори за дългоцевно нарезно оръжие, освен за тези с предназначение за ловни цели. Съществено в случая е и друго, относимо към спора обстоятелство. Както правилно е посочено в мотивите на оспореното съдебно решение, от приложените по делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка, действително се установява, че първоначално в полза на сдружението са издадени разрешения за придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели. В последствие с нарочно депозирано на 01.02.2022 год. заявление, спортен клуб Алфа Метал е сезирал административния орган с искане за промяна на предназначението на съхраняваните от него огнестрелни оръжия, поради осъществявани различни обучителни програми и изричното заявление, че оръжията ще се ползват предимно за учебни цели. От приложената по делото докладна записка 1752р-2832/07.02.2023 год. се установява, че след надлежно извършена проверка е установено, че така депозираното заявление е основателно, поради което е променено приложението за разрешение за съхранение, като предназначението на притежаваните огнестрелни оръжия е променено в такова за учебни цели. В този смисъл, към момента на депозиране на искането за издаване на разрешение за придобиване на четири броя супресори за дългоцевно нарезно оръжие, притежаваното от сдружението такова е регистрирано с предназначение за учебни цели. С оглед на това, в случая не е налице нито материалноправната предпоставка по чл. 60, ал. 1, т. 4, нито процедурната възможност по чл. 77, ал. 6 от ЗОБВВПИ за издаване на поисканото разрешение. По отношение на заявеното от касатора фактическо използване на оръжието за спортни цели или дейности, следва да се има предвид задължителния регистрационен режим, въведен с разпоредбите на ЗОБВВПИ, спазвайки който следва да се има предвид предназначението за което е регистрирано съответното оръжие, а не твърдяното фактическо използване на същото. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че към момента на депозиране на искането за издаване на разрешение за придобиване на четири броя супресори за дългоцевно нарезно оръжие, регистрирано с предназначение за учебни цели не са били налице материалноправните предпоставки, поради което, постановения отказ за издаване на такова разрешение е законосъобразен. Като е формирал извод в този смисъл, първоинстанционният административен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. В допълнение следва да се посочи, че в хода по същество, процесуалният представител на касатора адв. Н. Стойнов разви доводи за основателност на касационното оспорване и поради настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. Действително, със ЗИД на ЗОБВВПИ (ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 год.) е променен текста на чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, като съгласно действащата редакция, забраняват се придобиването, съхранението, носенето и употребата на заглушители за оръжия, с изключение на супресори за дългоцевно нарезно оръжие за ловни, спортни и обучителни цели и учебни стрелби. Така въведената нова редакция на разпоредбата предпоставя възможността за издаване на разрешение за придобиване на супресори (заглушители) за оръжия както за ловни, така и за спортни и за обучителни цели. Независимо от това, настъпилата законодателна промяна не оказва влияние върху законосъобразността на оспорения административен акт, доколкото чл. 142, ал. 1 от АПК указва, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл е и тълкуването, направено от Конституционния съд в Решение 4 от 14.05.2020 год. по к. д. 9/2019 год., в мотивите на което безпротиворечиво е прието, че: Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА). При осъществяване на съдебен контрол върху посочените административни актове последващ издаването на акта материален закон може да бъде приложен от съда само ако законодателят е разпоредил това да е приложим спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства. В случая, доколкото в ЗИД на ЗОБВВПИ (ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 год.) не е предвидена възможност, съгласно която измененията са приложими и по отношение на висящите производство, при преценка на материалната законосъобразност на административния акт е относима редакцията на закона, действала към момента на неговото постановяване. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,