Решение № 2824 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2020 г.

Решение № 2824 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 1523/13.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3271/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът ЕТ "Г. Мавров", редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1523/13.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3271/2019 г. по описа на АС-Пловдив е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/2443/06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., с което на ЕТ "Г. Мавров" е отказана финансова помощ за кампания 2016 г. по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" и по направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места". Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но е издаден при пълно несъответствие между фактическите и правни основания, посочени в него, възприето за липса на мотиви, които са изложени за първи път в писмената защита на процесуалния представител на административния орган в съдебното производство. Според АС-Пловдив тези нарушения са довели до материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия, които на практика не се оспорват от страните по делото. Основният спорен въпрос, а именно относно наличието на мотиви в административния акт, от които да са ясни възприетите от административният орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния, правилно е разрешен от АС-Пловдив. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Пловдив правилно е констатирал пълно несъответствие между посочените в него фактически и правни основания. В уведомителното писмо като фактическо основание за постановения отказ е записано "неспазване на базови изисквания", а правното основание е относимо към неспазване на изискванията за управление на земеделското стопанство — надвишаване на минималните периоди на преход за заявените за подпомагане парцели. Въпреки очевидното несъответствие между фактическо и правно основание, административният съд е осъществил контрол и по същество на акта, от което е достигнал до същия правен извод за основателност на жалбата на земеделския стопанин. Оспореното пред АС-Пловдив уведомително писмо е издадено на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., според който агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологичното производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола. В уведомителното писмо липсват фактически констатации относно периодите за преход, които е прието, че са надвишени за всяка от дейностите, за които се кандидатства, за да е възможен съдебен контрол относно наличието на фактически основания за прилагане на цитираната норма. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС-Пловдив за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. В този смисъл съображенията в касационната жалба относно трайно установената административна практика в ДФЗ за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не съставлява причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Разбирането за наличие на възможност да се ""извлекат правните и фактическите основания за конкретния случай" от "материалите по преписката" не кореспондира с общите правила на АПК за административното производство по издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действия Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път в писмената защита на процесуалния му представител. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни, а направеното възражение за тяхната прекомерност се явява напълно неотносимо към действително извършените процесуални действия. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение