Решение № 11332 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от Амрита Арт ЕООД гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 17538/22.05.2025г., постановено по адм. д. 9870/2024г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ ДСЦ23-ТД26-285(16)/29.05.2024г., на орган по приходите в отдел "Общински приходи Триадица и Средец към дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение СФД24-РД28-267/06.08.2024г., на директора на дирекция Общински приходи при Столична община, с който на дружеството са установени задължения за ДНИ в размер на 998.04лв. главница и 91.12лв. лихви за забава и такса за битови отпадъци в размер на 5 322.90лв. главница и 509.14лв. лихви за забава, всички за данъчен период 2023г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че правилно е прието, че имота е жилищен, но неправилно е посочил, че тъй като е деклариран като нежилищен, правилно данъчния орган е начислил задължения за ДНИ и ТБО като за нежилищен имот. Сочи, че за имота са подадени 2бр. декларации по чл. 14 от ЗМДТ и в двете е посочено, че това е жилищен имот и се използва за жилищни нужди, като декларацията от 30.09.2022г., е попълнена в част III единствено, защото само там има графа за отчетна стойност на имота. Но въпреки това по всички останали белези, имота е жилищен, като са приложени и доказателства за това. Счита, че неправилно съдът е приел, че декларацията обвързва данъчния орган, тъй като последния има вменено му задължение да извърши проверка на декларацията и да изиска допълнителни данни относно имота, преди да издаде съответния акт, което не е сторено. Органа има задължение по реда на чл. 103 от ДОПК при констатиране на несъответствие между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването и да покани подателя да отстрани тези несъответствия, което не е извършено и неправилно съдът е приел, че декларацията е с обвързваща сила. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на акта. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция Общински приходи пи Столична община, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е и основателна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на АУЗ/ ДСЦ23-ТД26-285(16)/29.05.2024г., на орган по приходите в отдел "Общински приходи Триадица и Средец към дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение СФД24-РД28-267/06.08.2024г., на директора на дирекция Общински приходи при Столична община, с който на дружеството са установени задължения за ДНИ в размер на 998.04лв. главница и 91.12лв. лихви за забава и такса за битови отпадъци в размер на 5 322.90лв. главница и 509.14лв. лихви за забава, всички за данъчен период 2023г. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. ДСЦ22-ТД26-633/30.09.2022г., от който се установява, че търговеца е собственик на имот самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, ул. Д-р. Г. Вълкович 10, ет. 3, представляващ апартамент 4, година на построяване 2018г., конструкция М3, общо РЗП на обекта 131.87кв.м., отчетна стойност в размер на 532 290.40лв. Към декларацията е представен и документ за собственост. В подадената декларация е посочено още, че имота е придобит на 04.08.2022г.; на обекта има ток, вода, канал, ТЕЦ, година на извършен ремонт 2022г. Във връзка с установеното от фактическа страна и представените доказателства АССГ, в противовес на издателя на акта е приел, че имота е жилищен, предвид нормата на чл. 21 от ЗМДТ и неговото предназначение. Посочено е, че е подадена коригираща декларация от 30.09.2022г. по чл. 14 от ЗМДТ, където търговеца в част III е декларирал имота по отчетната му стойност. Тъй като декларацията в тази си част се попълва само от ДЗЛ предприятия и само за нежилищни имоти, съдът е приел, че правилно с АУЗ е обложен процесния имот като такъв. Наблегнато е на това, че данъчната декларация представлява писмено извънсъдебно признание на обстоятелствата и фактите, съдържащи се в нея. Тя е частен свидетелстващ документ и обвързва издателят му с посочените в него факти. Прието е още, че с посочването в декларацията, че имота се обявява по отчетна стойност в графа нижилищни имоти е обвързващо данъчния орган и правилно въз основа на това са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2023г. за имота като нежилищен. Съдът е обосновал своя извод и с нормата на чл. 104 от ДОПК, като се сочи, че дружеството не е представило доказателства да е подало нова коригираща декларация и правилно органа по приходите е приел отчетната стойност на имота като основа за определяне на задълженията за имота. Решението е неправилно. Решаващият състав точно е отграничил спора по делото, отнасящ се до размера на данъчната основа за ДНИ и ТБО в хипотеза, при която собственик на имота е предприятие, като с оглед събраните доказателства е достигнато до обоснован извод, че се касае до жилищен имот. Разликата се съдържа в начина на определяне на данъчната основа за двата вида имоти за жилищни такива по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ и се определя въз основа на данъчната оценка, а за нежилищни по реда на чл. 21, ал. 1 от с.з. и се определя въз основа на по-високата стойност между отчетната такава на имота и данъчната му оценка. При липсата на легална дефиниция на понятието "жилище" в ЗМДТ съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове - в случая в § 5, т. 30 ДР ЗУТ. ЗУТ определя жилището като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че имота е жилищен такъв използва се за жилищни нужди и се намира в жилищна сграда. Факта, че се отдава под наем, не води до промяна на предназначението му т.е. имота си остава с функционално предназначения жилище. Неправилно обаче решаващият съд е приел, че АУЗ е законосъобразен. Както се посочи по-горе дружеството е подало на 30.09.2022г. коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която изрично, както и в първоначалната декларация, е посочено, че имота е жилищен. Но тъй като декларацията се подава не от физическо лице, а от търговец е попълнена и част III относно отчетната стойност на имота т.е. в коригиращата декларация дружеството е попълнило част II, където изрично е посочило, че процесния имот е жилищен апартамент, но същевременно е попълнило и част III, като е посочило в нея отчетната стойност на имота в размер на 532 290.40лв. Правилно АССГ с оглед практиката на ВАС е приело, че процесната декларация по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, обвързващ подателят и с изложените в него факти и обстоятелства. Самата декларация има и информационен характер по отношение наведените в нея факти, но това не само не ограничава, а задължава служителя от общинската администрация да извърши проверка на визираните в декларацията данни арг. от чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ. Тази норма е и в обвръзка с разпоредбата на чл. 103 от ДОПК, даващ възможност на органа по приходите след приемане на подадена декларация да извърши проверка и при наличие на несъответствия в нея, както е в конкретния случай, е следвало да покани декларатора да отстрани тези несъответствия като го насочи при попълване на декларацията. Едва когато подадената декларация бъде проверена от данъчния орган и бъде установено липсата на несъответствия при попълването и, може да се приеме, че тя има обвързваща сила за органа по приходите и последния има правната възможност да издаде акт въз основа на нея. Некоректно попълнена декларация, независимо по каква причина, не води до обвързване данъчния орган, особено в случаите когато последния не е изпълнил законово вменените му задължения предвидени в чл. 18 от ЗМДТ и чл. 103 от ДОПК. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че издадения АУЗ е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му във връзка със задълженията на органа по приходите да приложи чл. 18 от ЗМДТ и чл. 103 от ДОПК, както и при нарушение на материалния закон неправилно изчислена основа за определяне на ДНИ и ТБО по отношение процесния имот. Следа да се има предвид, че и данъчните задължения по акта не са правилно определени, предвид заключението на ССЕ, че са налични плащания по партидата на имота, които не са взети под внимание от данъчния орган. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата срещу процесния АУЗ, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, включително в частта на разноските. С оглед на гореизложеното вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по същество за отмяна на оспорения акт в посочената му част. Предвид изхода на делото Столична община дължи направените разноски от Амрита Арт ЕООД за двете съдебни инстанции 50.00лв. д.т. за пред АССГ, депозит за ССЕ в размер на 400лв. и адв. Възнаграждение в размер на 1 368лв. и 55.37лв. д.т. за пред ВАС и 1 140лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция или общо в размер на 3 013.37лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,