Решение № 11561 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2015 г.

Решение № 11561 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бронз" ЕООД, представлявано от управителя Антоанета Калудова срещу Решение № 886 от 19.05.2015 г., постановено по адм. дело № 441/2015 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-02-1400791-091-01/19.11.2014 г., издаден от Началник сектор "Ревизии" и от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 38/28.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна - Директора на дирекция ОДОП - гр. Бургас при ЦУ на НАП, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, което настоящият състав мотивира както следва: Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-02-1400791-091-01/19.11.2014 г., издаден от Началник сектор "Ревизии" и от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 38/28.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Бронз" ЕООД е определено допълнително дължимо задължение по ЗДДС общо за целия период в размер на главница 24 852,13 лв. и лихва към 19.11.2014 г., в размер на 8 995,09 лева, по ЗКПО общо за целия период в размер на главница 1 658,63 лв. и лихва към 19.11.2014 г., в размер на 613,07 лв. С първоинстанционното решение, съдът е установил, че правилно с оглед фактическата страна на спора е приложена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като при установеното наличие на данни за укрити доходи през ревизираните периоди, определянето на данъчната основа за изчисляване на дължимите преки и косвени данъци на жалбоподателя, следва да се извърши по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От анализа на представените в производството доказателства е направен извода, че материалната доказателствена сила на РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК остава неопровергана в хода на съдебното обжалване, поради което е отхвърлена жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1. т. 2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Анализът на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума "данни" налага извода, че за да се приеме приложимостта на визираната хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не конкретни доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния случай, документите събрани от органа по приходите в хода на ревизията от доставчиците на ревизирания субект сочат, че той е получател на стоки по фактури, които не е осчетоводил, респективно не е осчетоводил прихода от реализацията на тези стоки, след като те не са установени при извършената инвентаризация, като налични и в количествата по процесните фактури. Следователно основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК се подкрепя от документите събрани от органа по приходите събрани в хода на ревизията. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. В хода на съдебното производство, презумпцията не е била оборена. Видно от фактурите, както и от приложените по делото доказателства, следва, че са закупени стоки, които в по-голямата си част, са в количества, брой и интензитет на закупуване на конкретните продукти, съответстващи по предназначение за търговия на дребно, каквато е и дейността на ревизирания субект. Независимо от обстоятелството, че членовете на семейството на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството-касатор са ползвали потребителски карти издадени на последното от "Метро Кеш Енд Кери България" ЕООД, то издаденият първичен счетоводен документ обвързва с правните си последици "Бронз" ЕООД. По всички доставки ревизираното лице е извършило плащане за закупените стоки, а издадените за същите ДФ не са отразени в дневниците му за покупки. В същото време, в годишен аспект, по оборотни ведомости и счетоводни данни, ревизията не е констатирала счетоводни излишъци или липси на стоки в това число на стоки по неосчетоводени фактури. Осъществените сделки са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС и за тях се дължи заплащането на косвен данък. Размера правилно е приет от съда, че е определен на базата на събраните в хода на ревизионното производство неосчетоводени фактури, сочещи размера на незаприходените стоки, реализирани към края на всяка година от ревизирания период, а въз основа на декларираните от касатора норми на надценка е определена и данъчната основа за облагане и съответния размер на дължимия данък. Аналогични са изводите, досежно определените данъчни задължения за корпоративен данък по неотчетените фактури в счетоводството на дружеството, поради което намира касационната жалба в тази й част за неоснователна. С оглед изхода от спора и претендираните от касационният ответник разноски за втора инстанция, следва да му се присъдят юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 614 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение