Решение № 2823 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2014 г.

Решение № 2823 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росица Илиева Илиева, от гр. Русе, срещу решение № 22 от 08.08.2014 г., постановено по адм. д. № 107/2014 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Росица Илиева Илиева против Заповед № ЗД-ЗДПГ01-05 от 17.02.2014 г. на Директора РДСП - Русе, с която е отказано вписването й в Регистъра на утвърдени приемни семейства. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът-Регионална дирекция социално подпомагане - Русе чрез пълномощника си старши юрисконсулт Благомил Благоев оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендират се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представен е списъка на разноските. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за частично основателна поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че същото следва да се отмени, а делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е Заповед № ЗД-ЗДПГ01-05/17.02.2014 г., с която Директорът на РДСП - Русе е отказал Росица Илиева да бъде вписана в Регистъра на утвърдени приемни семейства по чл. 31, ал. 3 от Закон за закрила на детето /ЗЗДет/. Решението си административният орган е аргументирал със становище, отразено в социалния доклад на доставчика на социалната услуга "приемна грижа" за това, че Росица Илиева не би могла да работи като професионален приемен родител, тъй като здравословното й състояние би могло да създаде предпоставки за рискови ситуации при отглеждане на настанено в семейството й дете, което е било възприето и от комисията по приемна грижа. В обжалваното решение съдът подробно и безпристрастно е изложил обосновани мотиви при аргументиране на правния си извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба Росица Илиева излага желанието си да се грижи за дете като приемен родител, може да работи като такъв и отговаря на условията за това. Акцентира върху обстоятелството, че провежданото от нея лечение е адекватно и припадъци липсват. При 76% от предходното й освидетелстване врменната й неработоспособност с решение на ЕР на ТЕЛК-Русе от 15.10.2012 г. е намалена на 50%. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че жалбоподателката страда от заболяване "епилепсия", както и съпътстващо заболяване "органично личностово разстройство и локален психоорганичен синдром", установени по надлежния ред след проведени прегледи и изследвания, за което са налице експертни решения на органите на медицинската експертиза. Спорен по делото е единствено въпросът дали и как посоченото заболяване и конкретната му клинична форма и стадий при жалбоподателката могат да се отразят на възможностите и способността й да полага грижи за дете от специализирана институция като приемен родител. За изясняване на тези обстоятелства е назначена комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза със задача да даде заключение заболяването на жалбоподателката "епилепсия" би ли могло да навреди на психическото, физическото или социалното развитие на дете, на възраст от 2 години до 5 години, както и на възраст над 5 години. В заключението си вещите лица са направили изводи, че наличното органично личностово разстройство и локалния психоорганичен синдром нарушават годностите на жалбоподателката да бъде приемен родител. Подобрението в здравословното състояние на жалбоподателката не се отрича от съда. Но законосъобразността на оспорения административен акт е преценена с оглед целта на Закона за закрила на детето и разпоредбите на Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца. Видно е огромното желание на Илиева да се грижи за дете, имащо нужда от семейство. По делото са представени общо четири доклада. Първият социален доклад е от 31.08.2012 г., в чието заключение съставителите му посочват, че не могат да дадат становище относно отражението на здравословното състояние на жалбоподателката върху качеството на грижите за едно приемно дете и неговата безопасност, като по мнение на личния лекар на кандидата такова становище може да се даде от специализирана ЛКК. За здравословното си състояние Росица Илиева не е информирала социалния работник, а същото е било установено по служебен път. В следващия социален доклад от 17.04.2013 г. се посочва, че са разгледани както становището на личния лекар, така и ЕР № 3102/15.10.2012 г. на ТЕЛК - Русе и въз основа не тях е направен извод, че въпреки качествата и желанието за работа на жалбоподателката, тя не би могла да работи като професионален приемен родител, тъй като здравословното й състояние би могло да създаде предпоставки за рискови ситуации при отглеждане на настаненото в семейството й дете. В последвалите още два доклада - социален доклад за реоценка от 15.07.2013 г. и заключителен доклад отново се посочва, че "дори вероятността за епилептичен пристъп да е минимална, тя все пак е потенциален риск за сигурността и състоянието на приемното дете". Това становище е възприето и от Комисията по приемна грижа на заседанието й от 14.02.2014 г., на което всички членове на комисията са изказали категоричното си отрицателно становище относно утвърждаването и вписването на Илиева в регистъра като професионален приемен родител. В този смисъл правилно е възприето, че заболяванията на Илиева съставляват друга причина, която би навредила на психическото, физическото и социалното развитие на детето по смисъла на чл. 15, т. 5 от Наредбата и е основание кандидатът да не бъде утвърден и вписан в регистъра по чл. 31, ал. 3 от ЗЗДет. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил оспорването първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба- Регионална дирекция социално подпомагане-Русе за присъждане на направените разноски, е частично основателно. Страната претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1600,00 лева, като е представила списък на разноските. Но тази претенция не е съобразена с посочените възнаграждения в чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Юрисконсулта на Регионална дирекция социално подпомагане-Русе е изготвил писмен отговор на касационната жалба, като не се е явил в съдебно заседание. Поради това настоящата инстанция счита, че на Регионална дирекция социално подпомагане-Русе следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаглаждение в размер на 300,00/триста / лева, като за разликата до 1600,00 лева претенцията се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,