Решение № 8627 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2012 г.

Решение № 8627 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Карлово против решение № 1744 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1710/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата Пенка Маркова Башлийска оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените поделото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № К-780/7.05.2012 г. на кмета на община Карлово, с която на Пенка Маркова Башлийска е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година". За да постанови този резултат, Административен съд гр. Пловдив е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват. В същата е посочено, че държавната служителка не е спазила кръга на служебните си правомощия, изразяващо се неизпълнение на заповед № 271/23.03.2012 г. на кмета на общината и е нарушила чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - неизпълнение на заповед на горестоящия орган, без да е посочено кога са извършени нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и в какво конкретно се изразяват същите. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от Пенка Башлийска нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се установи спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. за налагане на дисциплинарното наказание, както и нарушаване на правото на защита на държавния служител. В случая решението на дисциплинарния съвет също не съдържа мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено, тъй като заповедта дословно възпроизвежда становището на дисциплинарния съвет. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, Административен съд гр. Пловдив е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община Карлово да заплати на Пенка Маркова Башлийска направените по делото разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,