Решение № 113 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5859/2007 г.

Решение № 113 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5859/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ц. С. К. от гр. В., срещу решението от 19.03.2007 г. по гр.д. № 275/2006 г. на Габровски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 6.12.2005 г. по гр.д. № 544/2005 г. на Габровски районен съд, е уважен предявения от Д. С. К. от гр. В., срещу Ц. С. К. иск за разкриване привидността на сключения с н.а. № 181/99 г., договор за покупко-продажба на недвижим имот като прикриващ договор за дарение на основание чл. 17 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Претендира за разноски. Ответникът по жалбата Д. С. К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено възражение. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил решението на първоинстанционния съд, е уважил предявения от Д. С. К. от гр. В., срещу Ц. С. К. от гр. В., иск за разкриване привидността на сключения с н.а. № 181, т.I, рег. № 3275, дело № 606/1999 г., договор от 21.06.1999 г. за покупко- продажба на недвижим имот - апартамент в гр. Г., сключен между С като продавачи и купувач Ц. С. К., като прикриващ договор за дарение, поради което се прилагат правилата относно прикрития договор за дарение, на основание чл. 17 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба е нищожен защото прикрива договор за дарение. Приел е за установено, че сключеният договор е безвъзмезден. Решението е правилно. Установено е, че на 21.06.1999 г. с н.а. № 181, т.I, рег. № 3275, дело № 606/1999 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент в гр. Г., между С като продавачи и купувач дъщеря им Ц. С. К.. С. К. К. е починала на 17.04.2003 г. Станчо С. К. е починал на 11.05.2004 г. Страните по делото Д. С. К. и Ц. С. К. са законните им наследници - техни дъщери. Въззивният съд правилно е съобразил, че ограниченията на свидетелските показания за разкриване на симулативност на покупко-продажба на недвижим имот, продаден от наследодателя на един от наследниците му, не се отнасят до другия наследник със запазена част, тъй като сделката е насочена срещу него - чл. 143, ал. 2 от ГПК (отм.). Ищцата има качеството на наследник със запазена част като дъщеря на продавачите и поради това продажбата е насочена срещу нея като лишаваща я от наследствените й права. Двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си досежно спорното обстоятелство за безпаричността на продажбата, като двете групи свидетели са депозирали взаимно изключващи се показания. Съдът е кредитирал показанията на една група свидетели, като се е позовал на липсата на преки, продължителни и пълни впечатления от прехвърлителите от страна на посочените от касаторката свидетели, като от друга страна е приел, че в показанията на другата група свидетели група свидетели има по-голяма непосредственост, логичност и последователност, с оглед на дългогодишните им и непрекъснати контакти с прехвърлителите, които са споделяли с тях, обсъждали са извършваните действия с имотите. Изложени са убедителни съображения за основанията, които мотивират въззивния съд да даде вяра на едни свидетели и да не възприеме показания на други свидетели. С кредитираните от съда показания се установяват също намерението на наследодателите да се разпоредят безвъзмездно с имота. Не може да бъде споделен довод, че тези показания не кореспондират с писмените доказателства за извършените разпоредителни сделки от наследодателите, които също са безвъзмездни. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката М за предаване на голяма пачка в едри банкноти - по 50 лв. и 100 лв. в деня на изповядване на сделката, по съображения, че при плащане с неденоминирани пари, тяхната стойност, дори да са били голяма пачка банкноти, определено не е можела да покрие цената на сделката. В случая следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил закона - констатирал е противоречия в показанията на свидетелите, обсъдил ги е поотделно и в съпоставка с останалите доказателства по делото и съобразно разпоредбите на чл. 188 от ГПК /отм. и е изложил подробни и убедителни съображения в подкрепа на изводите си за тяхната достоверност. Въззивният съд е приел за установено неплащане на цената, а неплащането на цената правилно е прието като индиция /косвено доказателство/, че не е имало обща воля да възникне задължение за плащането й. Установени са действителните отношения на привидност. Ищцата е доказала съществуването на договора за дарение, оформен като покупко-продажба с атакувания от нея договор. Тъй като сделката е извършена по нотариален ред, прикритото дарение на недвижим имот съдържа изискванията за неговата действителност. Поради това правилни са изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл. 17 от ЗЗД за признаване на покупко-продажбата, предмет на иска, за привидна и прикриваща дарение, поради което се прилагат правилата относно прикрития договор за дарение. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторката основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в касационната инстанция в размер на 500 лв. - за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за присъждане на разноски, направени по делото в останалите инстанции, след като същите са присъдени. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение