Решение № 12007 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 553/2016 г.

Решение № 12007 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 553/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К. против решение № 143/02.12.2015 г. по адм. дело № 265/2015 г. на Административен съд - К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - В. Л. С., от гр. К. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 143/02.12.2015 г. по адм. дело № 265/2015 г. Административен съд - К. е отменил като незаконосъобразна заповед № 452/31.07.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К., касаеща отказ за отпускане на В. Л. С. на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № 452/13.07.2015 г. В. Л. С. е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015 - 2016 г. От посочените обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от ЗСП, се е установило; семейно положение - неженен; постоянен адрес в гр. К., ул. "Ц. О." .№..., бл. ..., ет. ..., ап. ...; социална група - безработен; здравословно състояние - здрав; обитаване на жилище - собственост на А. М. З. - майка на молителя; липса на доходи и имущество. Приложени са доказателства за регистрация на молителя в Бюро по труда -К., считано от 15.08.2013 г. Съгласно приложен към преписката протокол е видно, че социални работници са посетили дома на заявилото социално подпомагане лице на 13.07.2015 г. Посочено е, че на адреса не живее В. С., а друго лице, което е наемател на жилището-собственост на А. М. З. - майка на молителя. Въз основа на направените констатации при проверката, е изготвен социален доклад на 31.07.2015 г., в пункт 8 от който, касаещ други констатирани обстоятелства, е вписано, че молителят не живее на посочения адрес, като при посещението там е открито друго лице - наемател на жилището-собственост на майката на молителя А. З.. С оглед на гореизложеното, социалният работник е направил предложение за отказ за отпускане на социална помощ, което е мотивирал с невъзможността от извършване на социална анкета при условията на чл. 27 от ППЗСП в дома на В. С.. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ненамирането на лицето на адреса, посочен в молба - декларацията при единствената проверка от страна на социалните работници в периода за извършване на социалната анкета, при наличието на събрани от административния орган документи и информация, не е основание за отказ на поисканата социална помощ. Съгласно § 1, т. 11 от ПЗР на Закона за социално подпомагане социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Визираното процесуално действие не се изразява само в проверка на лицето на посочения адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. Съгласно чл. 8 от ППЗСП - социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. Разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата, от значение за заявеното право на социална помощ, да бъдат установени в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Ненамирането на лицето на посочения постоянен адрес в молбата-декларация не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, след като постоянният адрес за живеене не е променен, а отсъствието е временно или контактите не са били осъществени поради причини от друго естество. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, като в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалния работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена. В разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ППЗСП е предвидено, че когато лицето не е намерено на адреса и поради това не може да бъде извършена социална анкета, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "СП" за справка, ако в този срок лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "СП". Според ал. 5 на същата разпоредба, едва при неявяване на лицето за справка във втория 3-дневен срок, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Наред с това в чл. 27, ал. 6 ППЗСП е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето е посетено на посочения от него адрес един единствен път, няма данни да е оставяно уведомление по образец съгласно приложение № 1а или да е извършвано повторно посещаване на лицето в дома му или повторно уведомяване. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за ново произнасяне по заявлението за отпускане на социална помощ, административният съд е постановил правилно решение. Административният орган е нарушил законоустановената процедура във връзка с установяване правото на едно лице да получи социална помощ и при връщането на преписката на органа, административното производство следва продължи от опороченото действие. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение