Решение № 16926 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2011 г.

Решение № 16926 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 4070 от 8.12.2010 г. по адм. дело № 7046/2010 г. Административен съд - София град, с което са отменени заповед № ЗЦУ - 1137/25.08.2010 г. и заповед № 282 от 25.08.2010 г. на същия административен орган, с които на Валентин Атанасов Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован тъй като заповедите са издадени при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административните актове да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт, с който на ответника по касационната жалба е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗДСл, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на изпълнителния директор на НАП е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че дисциплинарната санкция е наложена след изтичане на първия от посочените срокове. Докладът с данните от извършената проверка на служебната дейност на Валентин Христов, данъчен инспектор в Данъчна служба - Хасково, е депозиран пред дисциплинарнонаказващия орган на 14.05.2010 г. Документът съдържа информация за допуснати от Христов пропуски в работата, както и за предизвикан от него инцидент, за който му е наложено административно наказание "глоба" по Указа за борба с дребното хулиганство (решение по н. а. х. д. 282/2010 г. на Районен съд - Хасково). Посочени са времето и мястото на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са допуснати и е дадено предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. При тези данни правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че констатациите в доклада е достатъчни, за да информират дисциплинарнонаказващия орган за поведението на Христов и наличието на основания за дисциплинарното му санкциониране, поради което датата на представяне на този документ следва да се счита за дата, на която нарушенията са открити. На тази база законосъобразно е и заключението, че срокът за налагане на наказание изтича на 14.07.2010 г., а заповедта е издадена 25.08.2010 г., т. е. в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл служителят е санкциониран след изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от откриване на нарушението, когато правото на административния орган да наложи наказание е вече преклудирано. Обстоятелството, че изпълнителният директор на НАП изразява становище по доклада с резултатите от проверката едва на 18.06.2010 г., не може да обоснове различен извод. Сроковете, установени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл са императивни и целят бързина при отстраняване на дисциплинарните нарушения и санкциониране на служителите, а заедно с това ред и дисциплинираност на администрацията при налагане на наказания и създаване на сигурност за служителите, че решението на административния орган по дисциплинарното производство няма да се отлага неограничено във времето и правото да се наложи наказание да се превърне в злоупотреба. Поради това бездействието на изпълнителния директор на НАП повече от месец след получаване на резултатите по разпоредената от него проверка не може да се толерира и да се превърне в източник на благоприятни правни последици. Възприемането на обратното би означавало да се създаде възможност за безконтролно и произволно удължаване на сроковете в интерес на едната страна по правоотношението. Ето защо възражението на касатора, че двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл следва да се изчислява от датата, на която е изразено становището на дисциплинарнонаказателния орган по доклада, е неоснователно. С оглед констатацията за изтичане на двумесечния срок за налагане на наказание на 14.07.2010 г., без значение за разрешаване на спора са данните за ползван по-късно (през периода 20.07.2010 г. - 27.08.2010 г.) отпуск от служителя, а доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Допуснатото при издаване на заповедта нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като наказанието е наложено след като правото на административния орган да упражни дисциплинарнонаказателните си правомощия е вече преклудирано. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт. Поради това като приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващ отмяна на административния акт, Административен съд - София град постановява решение в съответствие със закона. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Изложеното относно законосъобразността на съдебния акт относно отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обосноват и законосъобразност на решението в частта за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Втората заповед е последица от първата, поради което с отмяната на първия акт, отпада и основанието за постановяването й. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводът на съдебния състав, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на предвидения в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание, порок, водещ до отмяна на административния акт, се обосновава от представените доказателства. Заключението на съда в този смисъл е съобразено с представения на 14.05.2010 г. пред дисциплинарнонаказващия орган доклад, съдържащ данни за нарушения на служебните задължения от страна служителя Христов и такива, свързани с поведението на същия извън службата, описани по време, място и обстоятелства на извършване, както и конкретно предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Това заедно с обстоятелството, че проверката е извършена по изрична заповед на дисципланарнонаказващия орган, т. е. при наличие на данни за служебни пропуски, предхождащи доклада, мотивират съдебния състав да приеме, че нарушението следва да се счита открито с представяне на доклада с резултатите от проверката пред дисциплинарнонаказващия орган и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл следва да се изчислява от 14.05.2010 г. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Национална агенция за приходите след да заплати на Валентин Атанасов Христов сумата 600.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,