Решение № 10668 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Брацигово, чрез юриск. Славов, срещу Решение 1374 от 09.04.2024г. по адм. дело 155/2024г. на Административен съд - Пазарджик. Счита решението за неправилно, поради необоснованост. Възразява на изводите на съда, че от процесната заповед не става ясно какво точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Твърди, че извършеното незаконно строителство попада в хипотезата основен ремонт и като такова е следвало да бъде разрешено. Претендира отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество с оставяне в сила на процесната заповед, присъждане на направените по делото разноски. Прави и възражение за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски. В съдебно заседание, чрез юриск. Славов, поддържа касационната жалба. Ответникът С. Й. Д., чрез адв. Велкова, в писмен отговор взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалбата на ответника в касацията С. Й. Д., административният съд е отменил заповед РД-773/20.12.2023 г. на кмета на община Брацигово, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Надстройка и покривна конструкция към източната част на вилна сграда 137, находящ се в УПИ VI за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище Васил Петлешков , община Брацигово. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, установил, че С. Й. Д. е съсобственик на процесната вилна сграда. Административното производство е започнало със съставянето на Констативен акт /КА/ 4/11.10.2023 г., съставен по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ към Община Брацигово, които извършват проверка на вилна сграда с планоснимачен номер 137, находяща се в УПИ VI за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище Васил Петлешков . Установено е, че сградата е обособена функционално и в източната ѝ част, ползвана от съсобственика Д., е реализиран незаконен строеж, без необходимите за това строителни книжа, представляващ Надстройка и покривна конструкция . В констативния акт строежът е посочено, че надстройката и покривната конструкция са с размери в план 7,96м на 4,96м и височина 4-5,60м в различните била. Констативният акт е съставен в отсъствието на извършителя и е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Срещу констатациите е подадено възражение от Д., който е разгледан, възраженията не са уважени и от кмета на община Брацигово е издадена оспорената в настоящото производство Заповед РД-773/20.12.2023 г., с която при преповтаряне на констатациите на служителите по контрол на строителството е разпоредено да бъде премахнат незаконният строеж. Посочено е, че строителството е извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ преди 3-4 години по данни на другия съсобственик. По делото са представени и приети като доказателства Скица 18/27.01.1989 г. на главния архитект при Общински народен съвет гр. Брацигово, с която се разрешава проектиране на надстройка на съществуваща вилна сграда с двускатно покриване, одобрен проект от 08.03.1989 г. от главен архитект на Общински народен съвет гр.Брацигово за надстрояване и покривна конструкция и удостоверение за търпимост изх. У-ТСУ-151/21.10.2014г., издадено от главен архитект на Община Брацигово, за вила 137 със застроена площ 57 кв.м. . Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1, при спазване на изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в мотивната част на заповедта факти и обстоятелства не определят еднозначно какво точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Както в КА, така и в издадената въз основа на него заповед е посочено, че строежът представлява Надстройка и покривна конструкция , находящ се в УПИ VI за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище Васил Петлешков към източната част на вилна сграда 137. Строежът е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа. При така направеното описание е наредено премахването на надстройка и покривна конструкция . Административният орган е нарушил процесуалните правила при издаването на процесната заповед, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното изясняване на случая. В производството по издаване на заповедта за премахване, административният орган не е установил какво представлява строежът нова надстройка и покривна конструкция или ремонт на съществуващи такива - основен ремонт или текущ ремонт . Липсва обсъждане на представената скица, с която се разрешава проектиране на надстройка на съществуваща вилна сграда с двускатно покриване, на удостоверението за търпимост от 2014 г. и одобрения проект от 1989 г. Не са изяснени параметрите и обемът на строежа, който е наредено да бъде премахнат. Според съда, тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на надстройка и покривна конструкция, без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на община Брацигово не е изпълнил задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи. Обжалваната пред него заповед е в нарушение на процесуални правила както в КА, така и процесната заповед, не са изяснени в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е направено разграничението между законно изградената част от строежа, предмет на процесната заповед и незаконната такава. Неправилното определяне на строежа води до промяна на предмета на принудително изпълнение и засяга законово настъпили за адресата права - да се премахне и съществуващ законен строеж. Грешният предмет на премахване е съществен порок на процесната заповед, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. Целта на закона е да не се допускат незаконните строежи, а констатираното пределяне на строежа като незаконен, без обсъждане на доказателствата и за законно изграден такъв, би могло да доведе до премахване и на законен строеж, което е в разрез със законовата цел. Административния орган може да се произнесе законосъобразно, само ако е извършил преценка реализирано ли е разрешеното строителство, съобразно скица 18/27.01.1989 г., с която се разрешава проектиране на надстройка на съществуваща вилна сграда с двускатно покриване и одобрения проект от 08.03.1989г., а от там дали твърдяното от него ново строителство е с характер на текущ ремонт или на основен ремонт на вече реализираното законно строителство. С оглед отговора на този въпрос следва преценката дали е било необходимо одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. В първият случай такива не са необходими, докато във вторият са задължителни. Само компетентният орган, в ново производство, може да извърши тази преценка и да определи, в светлината на горните писмени доказателства, дали строежът е законен или не, съответно подлежи ли на премахване или не. С оглед горното, се явяват необосновани възраженията на касатора, както и изложеното в процесната заповед, че извършеното незаконно строителство попада в хипотезата основен ремонт и като такова е следвало да бъде разрешено. Несвоевременно направено е възражението за прекомерност на присъдените с процесното съдебно решение в полза на С. Д. разноски за адвокатски хонорар. Такова може да се направи до приключване на устните състезания по делото пред първоинстанциония съд. Пропускът да се направи преклудира тази процесуална възможност и в тази част съдебното решение не подлежи на касационен контрол. По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, следва Община Брацигово да бъде осъдена да заплати на С. Й. Д. такива в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 28.05.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,