Решение № 5265 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2009 г.

Решение № 5265 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ниязи Еминов Еминов от с. Петко Славейково, област Габрово срещу решение № 108/31.07.2009 г., постановено по адм. дело № 160/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление № 8243/2003/27.11.2006 г. за наложена възбрана върху негов недвижим имот - дворно място в с. Петко Славейково, представляващо УПИ ХIV-400 в кв. 22 по плана на селото с построените в него сгради. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора ако се приеме, че макар и административно, производството е наказателно то е следвало да се приложи чл. 11 ЗАНН, според който намират субсидиарно приложение разпоредбите на НК - чл. 79, ал. 1, т. 2 НПК - давността е 3 години, а в конкретния случай тя е изтекла на 08.09.2006 г. Твърди, че решението на съда е постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и не съответства на материалния закон, без да развива подробни доводи. Ответникът по касационната жалба ТД на НАП - гр. Велико Търново, конституиран на мястото на заличеното ТД на НАП - Габрово с оглед структурните промени в Националната агенция по приходите и решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като давността относно наложената глоба правилно е прието от съда, че не е изтекла поради образуваното изпълнително производство съгласно чл. 82, ал. 4 ЗАНН. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли оспорването срещу Постановление № 8243/2003/27.11.2006 г. за възбрана върху недвижим имот на Ниязи Еминов за обявяването му за нищожно поради изтекла давност, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН за изтичане на давността за наложено наказание глоба каквото е налице по отношение на жалбоподателя предвид Наказателното постановление № 1614/01.04.2003 г. Съдът се е позовал на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, тъй като в указания в него срок е било образувано изпълнително дело по влязлото в сила на 08.09.2003 г. наказателно постановление и е приел, че давността на е изтекла. Относно възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, съдът се е позовал на чл. 171, ал. 2 ДОПК и е приел, че такава не е изтекла поради образуваното изпълнително дело. По тези съображения е направен извод, че постановлението за възлагане на обезпечителни мерки не е нищожно, притежава всички изискуеми реквизити, издадено е от компетентен орган в кръга на правомощията му. Обжалваното решение е правилно. Основното оплакване в касационната жалба, че е следвало да се приложат материалноправните норми на погасителната давност в чл. 81 и чл. 82 НК по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, правилно първоинстанционният съд е приел, че института на погасителната давност е уреден в ЗАНН и не следва да се прилагат нормите на НК. В ЗАНН е кодифицирана материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение. В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН, както правилно е посочил административният съд съд е уреден института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба", каквото е процесното не се изпълнява, когато са изтекли 2 години, като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява, от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК. Освен това предвидено е и прекъсване на погасителната давност - чл. 82, ал. 3 от същия закон и това е с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Безспорно е установено по делото, че образуването на изпълнителното дело представлява прекъсване на давността по смисъла на тази разпоредба, като след завършването му започва да тече нова давност. В случая не е приложим чл. 82, ал. 3 ЗАНН, тъй като изрично в ал. 4 е уточнено, че ал. 3 не се прилага в случаите, когато наложеното административно наказание е "глоба", какъвто е настоящия случай. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, I отделение - решения по адм. дело № 11134/2005 г. и № 6794/2006 г. Не са налице и сочените основания за обвяване материалната незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като правилно първоинстанционният съд е установил че, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, притежава всички изискуеми реквизити, мотивиран е и обоснован. В касационната жалба, както и в жалбата пред първонистанционният съд не се сочат конкретни нарушения, които да доведат до материалната незаконосъобразност на постановление, нито жалбоподателят е ангажирал доказателства в тази насока. Като е приел, че не е изтекла погасителната давност съобразно правилата, уредени за този институт на материалното право в ЗАНН и постановения акт е материално законосъобразен, Габровският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,