Решение № 4445 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пазарджик против решение 2579/02.07.2024 г. по адм. дело 325/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.59, ал.11 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви по съществото на спора, позовавайки се на доводите на жалбоподателя и необсъждайки възраженията на насрещната страна касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба ЕТ В. С. АППДМ-ИП - В. Г. С., от гр. Пазарджик, чрез адвокат Г. Царска изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и писмена защита, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2579/02.07.2024 г. по адм. дело 325/2024 г. Административен съд Пазарджик е отменил заповед за налагане на санкции 13/РД-253С-33/29.02.2024 г. на директора на РЗОК-Пазарджик, в частта по т.1, с която на ЕТВ. С. АППДМ-ИП- В. Г. С., от гр. Пазарджик е наложена санкция прекратяване на договора поради отчитане на дейност, която не е била извършена частично по отношение на лекаря по дентална медицина д-р В. С.. По делото е установено, че при реализирана тематична проверка по изпълнението на индивидуален договор 13/29-177/16.10.2023 г. и спазване изискванията на НРД РД-НС-01-3 от 01.09.2023 г. за денталните дейности за 2023-2025 г. по изпълнението на ИД 13/29-177/16.10.2023 г. във връзка с договор 13/29-177/10.02.2020 г. при справка от информационната система на НЗОК, контролните органи на касата са констатирали, че ЕТ В. С. АППДМ-ИП- В. Г. С., от гр. Пазарджик е отчела неизвършена от нея дейност на ЗОЛ, починало значително преди датата на твърдените за изпълнени дентални манипулации. В издадената заповед за налагане на санкции директорът на РЗОК-Пазарджик е посочил, че нарушението е извършено за първи път. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а", вр. с ал. 13 от ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ, при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Идентично правило е предвидено и в текста на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. От своя страна правилото на чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО предвижда, че при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. Същото правило е уредено и в чл. 154, ал. 2 от НРД за ДД за 2020-2022 г., съгласно който при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. По делото безспорно е установено както, че извършителят на дентална дейност д-р Стоянкина е отчела дейност, която не е извършена/довършена и че нарушението не е извършено повторно. Съгласно дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на НРД за денталните дейности за 2020-2022 г. повторно нарушение е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на НРД. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Договорът се прекратява частично но само по отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекаря работи и извършва дейността си. Цялостно прекратяване на договора може да има само и единствено в случаите на повторност, каквато по делото не е налична и доказана. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13 вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 154, ал. 2 НРД за ДД 2020-2023 г., тоест при повторно нарушение. Обоснован е изводът на решаващия съдебен състав, че правните основания за налагане на санкцията, посочени в заповедта, предвиждат санкциониране с частично прекратяване на договора, такъв е и смисълът, заложен в цитираните в административния акт норми, а волеизявлението на органа е за цялостно прекратяване на договора, с оглед на което същата е незаконосъобразна. В касационната си жалба касаторът се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд, част от която касае лечебни заведения, които не са еднолични търговци и чийто търговско-правен статут предполага различно приложение на чл.59 от Закона за здравното осигуряване от това за настоящия случай, т.е. съдебни решения неотносими към предмета на правния спор. За друга част от решенията, които касаят случаи като настоящия, цитираната практика не е в подкрепа на доводите на касатора. Обратното, касае се за съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл.59, ал.11, която първоинстанционният съд правилно е съобразил в своето съдебно решение. Неснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви по съществото на спора и необсъждане на направените от него доводи и възражения. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Предвид изхода на спора заявените от ответника по касационната жалба разноски са дължими и следва да бъдат присъдени в цялост предвид престирания труд от процесуалния представител на същия и фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение