Решение № 9746 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2014 г.

Решение № 9746 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, срещу решение № 1477 от 23.09.2014 г. по адм. дело № 676 по описа за 2014 г. на административния съд - Бургас. С него по жалба на Маринчо Атанасов Атанасов е отменен ревизионен акт № 201302535 от 9.01.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден частично с решение № 56 от 25.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас относно вноски за фонд ДОО за периода 1.01.2007 г. -31.12.2010 г. в размер на 3 396.58 лв. и лихва за забава в размер на 3 072.80 лв.; вноски за фонд ДЗПО за същия период 1.01.2007 г. -31.12.2010 г. в размер на 1 118.82 лв. и лихва за просрочие в размер на 979.35 лв.; вноски за здравно осигуряване за периода 1.01.2007 г. -31.12.2010 г. в размер на 1 505.78 лв. и лихва за забава в размер на 737.20 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Маринчо Атанасов Атанасов оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Димитър Димитров, както и чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Маринела Тотева дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателя. Административният съд - Бургас е бил сезиран от Маринчо Атанасов с жалба срещу ревизионен акт № 201302535 от 9.01.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден частично с решение № 56 от 25.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Бургас. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето, като са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което е реализирана по специалния ред на посочените норми. С него на лицето са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2010 г., както и задължения за вноски за фонд ДОО, т. е., тези уредени в КСО, понеже лицето е самоосигуряващо се лице, вноски за фонд ДЗПО, т. е. тези уредени в КСО за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и вноски за здравно осигуряване, т. е. тези уредени в ЗЗО. В първоинстанционната жалба, която определя и предмета на съдебния контрол е посочено, че се оспорва акта, в частта в която са определени допълнителни осигурителни задължения по реда на чл. 124а от ДОПК. В мотивите на решението изрично съдът е приел и е записано, че не се оспорват определените по специалния ред нови данъчни основи за ревизираните години, приложените ставки и допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Посочена е и защитната теза на жалбоподателя, че тексът на чл. 124а от ДОПК е влязъл в сила на 15.02.2011 г. и понеже представлява материалноправна норма, която въвежда нов вид фискални задължения, не и е придадено от законодателя обратно действие и с оглед на чл. 14, ал. 3 от ЗНА има действие занапред. Поради влизане в сила на тази норма от посочената дата, до този момент не следва да му се начисляват допълнителни осигурителни, социални и здравни, вноски, и същите се явяват недължими. При излагане на съображенията си, обосновали извода за незаконосъобразност на ревизионния акт, съдът е посочил преценката на административния орган, за да приложи посочената норма на чл. 124а от ДОПК за времето преди влизането й в сила. Според това становище разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК представляват намор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответния закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави на този материален закон. Съдържанието на тези разпоредби ги определя като процесуални норми, понеже имат за предмет уреждането на специален ред или производство за установяване на предвидените в закона факти. Действието на процесуалните норми по принцип е занапред, т. е. спрямо всички ревизионни производства, висящи към или образуване след влизане в сила на ЗИД на ДОПК от 15.02.2011 г. Изводът на съда, е че по своята правна същност спорната норма е препращаща, т. е. такава, която няма самостоятелно съдържание. Определяно значение за квалифицирането й като материална или процесуална норма е единствено съдържанието на нормата, към която препраща. Разпоредбите на чл. 122-124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по установяване размера на дължимите данъци и осигурителни вноски. Според съда разпоредбата на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК имат за предмет уреждане на специален ред за установяване на публични вземания и имат процесуален характер. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, понеже с нея се определя данъчната основа за облагане. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо, а това е във вреда и за адресата на акта, поради което не следва да тя да се прилага назад във времето, в случая за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. Цитирана е съдебна практика на ВАС в посочения смисъл. Настоящият съдъбен състав в мнозинството си намира, че решението е неправилно постановено, като споделя съображенията на административния орган. Спорът е правен. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, приета със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективна права, нито правните характеристики на съответните субекти/обекти на такива права, а оправомощава органа по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК да определя и задължителните осигурителни вноски. Този особен ред е уреден с визираните процесуалноправни норми и специфични доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответните закони при съществена или пълна липса на изискуемите се доказателства за осъществяване на предвидените в тях фактически състави. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуалните правила, съдържащи се в чл. 122- чл. 124 от ДОПК нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила, тя е приложима както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след 15.02.2011 г. (решение № 13726 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева). По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови решение по съществото му. Това се обуславя и от изрично приетото от административния съд и посочено по-горе, че не се оспорват определените по специалния ред нови данъчни основи за ревизираните години и приложените ставки, което се отнася и не само по повод облагането по реда на ЗДДФЛ, а и на КСО и ЗЗО, доколкото те уреждат друг вид публични държавни вземания. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер за двете инстанции от 854.31 лв., в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и наредба № 1 от 9.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 4. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение