Решение № 7996 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2015 г.

Решение № 7996 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. С. от гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. Т. Т., против решение № 1026 от 10.06.2015 г. постановено по адм. дело № 1091/2015 г. от Административен съд Б.. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - Т. Д. Д. - младши полицейски инспектор в пето РУ "Полиция" - гр. Б.. - не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните счита следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповед за задържане с рег. № 3388-189 от 10.06.2015 г. издадена от полицейски орган Т. Д. Д. - младши полицейски инспектор в пето РУ "Полиция" - гр. Б., като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В резултат на това съдът е направил извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания: Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Член 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. От данните по административната преписка - изложеното в докладната записка на мл. експерт при I РУ - Б. след разпита на извършител на взломни кражби - С. М. Б. и на охранителя на обект - кафене в с Р. - С. Т. Д., както и от тези в хода на съдебното производство - чрез разпита на свидетелите К. и Д., съдът правилно е направил извод, че е установена съпричастност на К. С. към посоченото в заповедта фактическо основание - деяние по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК - опит за кражба от кафенето и от хранителен магазин в с. Р.. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна, защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Правилно е приложен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Горното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,