Решение № 15521 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2009 г.

Решение № 15521 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Христо Ангелов Коцев от гр. Самоков срещу решение № 162/23.03.09 г. по адм. д. № 1029/08 г. по описа на Административен съд София област с молба за отмяната му като неправилно. Касационният жалбоподател е подал и частна жалба срещу определение № 698/08.05.09 г. по делото, в която излага доводи за недължимост на разноските и моли съдебния акт да бъде отменен. Ответниците Христина Георгиева Топчийска и кметът на община Самоков не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна по съображения, че при постановяване на решението си съдът не е отчел факта, че се касае до незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 Закона за устройство на територията (ЗУТ) и за завземане на общински терен, което следва да бъде преустановено по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима- подадена е от страна, за което решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. След прегледа на конкретните доводи и съображения по касационната жалба Върховният административен съд намира същите неоснователни, неотносими към правнорелевантните за спора факти и обстоятелства, поради което неподлежащи на обсъждани. При вмененото с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК задължителна проверка съответствието на оспореното с касационната жалба решение с материалния закон, съдът констатира: Оспореният индивидуален административен акт е издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, съгласно който кметът на общината със заповед може да задължава собствениците на строежите да премахнат, преобразуват, или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни и временни постройки и пр. Съгласно чл. 196 ал. 1 ЗУТ състоянието на обектите се установява с протокол на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, която действа служебно или по искане на заинтересувани лица, като събира данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица - чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Данните по административната преписка установяват, че оспорената по делото заповед е издадена в нарушение на процедурата по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ, от което следва, че на това основание същата се явява незаконосъобразна, подлежаща на отмяна. В светлината на горните констатации обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която оспорването на касатора Христов процесната заповед е отхвърлено и заменено с друго, с което заповедта в частта, с която разпорежда извършване на конкретни действия от същия същата се отмени. От този резултат следва и отмяна на определението за присъждане на разноски в полза на община Самоков. В останалите части, с които производството по делото е частично прекратено поради недопустимост на оспорването и за присъждане разход за вещо лица по сметката на съда решението следва да бъде оставено в сила. Оспорващият не установява правен интерес от обжалване на заповедта в частите й, с които същата съдържа разпореждания и вменява задължения на трети лица, а техническата експертиза е назначена с оглед доказване твърденията в жалбата. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на II отделение